Бартерната теория се възприема за основна или класическа и се приема от икономистите. Съществуват обаче и алтернативни виждания. Познаването им изгражда пълната картина за това какво представляват парите и каква е ролята им за икономиката и живота на хората.

Дългова теория

Дълговата теория е относително съвременно виждане, предложено от антрополозите. Те твърдят, че бартерът със своите недостатъци е съществувал паралелно с възникването и развитието на парите, като съществува и до днес.

Счита се, че писмени документи на глинени плочки, описващи дългове, споразумения и лихви датират от около 3 000 г. пр.н.е. Дългът все пак е бил измерван чрез стоки, но без да има физическа размяна, т.е. този запис всъщност е представлявал форма на парично изражение. Приема се, че други разменни вещи, като например черупки, реално не са били универсални стоки за покупка, а социални пари за обществото, чрез които се записва и урежда дълг. Уреждането на дълга често се извършвало чрез взаимно погасяващи се плащания. Иван дължи на Георги, Георги дължи на Тодор, Тодор дължи на Иван – съответно никой не дължи на никого.

Представете си отново какво би се случило в икономика със стотици производители и хиляди предлагани стоки. Как може този дълг да се записва и отчита без наличието на съвременните технологични системи? Именно по тази причина възникват парите като инструмент, който позволява на дълга да циркулира, без да е необходимо да се поддържат регистри. Всъщност преди навлизането на мигновените (инстантни) плащания, взаимно погасяващите се плащания са в основата на платежните системи. Но и днес те играят важна роля за функционирането им.

Други теории

Един от алтернативните възгледи е т.нар. държавна теория за парите. Според нея парите всъщност са социална институция, създадена от държавата, тъй като стойността им произтича от необходимостта да се заплаща данъчно задължение, наложено от властта. Тъй като данъкът се плаща в определена валута, това гарантира нейното търсете и ѝ придава стойност.

Социокултурната теория приема парите като социална конструкция, възникнала и развивана чрез ритуали, символика и доверие. Съответно парите са средство за изразяване на принадлежност, културни ценности и социален статус. Съществува и информационна теория, според която парите всъщност изграждат система за обмен на информация, чрез която се осъществява координацията на икономическите субекти.

Всяка от теориите акцентира върху различна функция на парите. За бартера те са средство за размяна и се приемат като универсална стока. За дълговата теория те са средство за отчитане на задължението. При държавната теория фокусът е данъчната система, за която парите са правна единица. За информационната система те са знак, чрез който се координира. За социокултурната теория – културен артефакт за символика и статус. Всяка една от теориите има своите аргументи и те могат да се разглеждат интегрирано. Парите не са просто инструмент, а огледало на отношенията в обществото.

Парите днес и утре

С появата на криптоактивите някои хора се запитаха дали това не е следващата еволюционна стъпка в развитието на парите. Един от начините да се отговори на този въпрос е да се потърси съответствие с функциите на парите, които са се утвърдили през хилядолетията.

Привържениците на криптоактивите считат, че съвременните пари нямат реална стойност, защото след отпадането на златния стандарт не са обезпечени с благородни метали. Всъщност, те са обезпечени с всички активи на централните банки – валути, финансови инструменти, благородни метали, други материални активи. Докато доверието при криптоактивите произтича единствено от техните потребители, то при парите се гарантира и от държавата. Като предимство на криптоактивите се отчита и тяхното ограничено количество. Фактът, че нещо е в ограничено количество не означава сам по себе си, че то има стойност. Напротив, както вече беше пояснено, дефлацията е неблагоприятно явление при размяната, защото демотивира потреблението.

На второ място, парите са служили като съхранение на стойност. При обичайните целеви стойности на инфлация от около 2-2,5% годишно, които централните банки си поставят, тази функция не е компрометирана. При криптоактивите обаче се наблюдава екстремна волатилност (колебания в цените), което иначе би могло да се случи единствено в условия на хиперинфлация. Немалка част от тях изгубват стойността си изцяло и търговията им спира. Тази волатилност напълно възпрепятства и функцията за измерване на стойността, защото цената на всяка стока би се променяла в рамките на часове.

Като предимства на криптоактивите се изтъкват бързите и евтини трансакции. Благодарение на развитието на технологиите, съвременните платежни системи вече също предлагат аналогични условия. При тях няма затруднения, вследствие на големия обем трансакции, който при криптоактивите често води до съществено забавяне и поскъпване на преводите. На последно място, участието на платежна институция при трансакциите дава допълнителна сигурност на потребителите, като ги защитава от грешки по невнимание или от измами.

Разбира се, криптоактивите имат своите предимства и потенциално приложение, но споменатите съображения възпрепятстват възприемането им като пари.

В последните години водещите централни банки в света разглеждат концепцията за дигитални национални валути (CBDC - Central Bank Digital Currency), които са емитирани и гарантирани от тях. Подобен подход има както предимства, така и недостатъци, които тепърва предстои да бъдат обсъждани и адресирани. По проект за дигитално евро работи и Европейската централна банка.Важно е да се подчертае, че практически то е идентично със съществуващото евро, като единствената разлика е неговата цифрова форма.