Законът за данъците върху доходите на физически лица предвижда данъчни облекчения при редица обстоятелства. За да се възползвате от тях трябва да бъдат изпълнени определени условия, които е необходимо да проучите предварително. Важно условие е да нямате подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

Данъчните облекчения включват следните категории:

• Намалена работоспособност
• Доброволно осигуряване и застраховане
• Осигурителен стаж при пенсиониране
• Дарения
• Млади семейства
• Деца
• Деца с увреждания
• Безкасови плащания
• За подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот

 

Вижте повече:

• Статия „Преки данъци и данъчни облекчения“.

Социалноосигурителните вноски се дължат само за доходи от положен труд до определен праг – максимален осигурителен доход, над който те вече не са дължими. Работниците и служителите се осигуряват задължително независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, като изключение правят някои професии. От сумата на вноските в държавното обществено осигуряване зависи обезщетението, което би се получавало при безработица, при временна нетрудоспособност вследствие на общо заболяване и майчинство, както и размерът на пенсията от първия стълб на пенсионната система. 

Към осигурителните вноски спадат и тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване (втория стълб на пенсионната система). Те обаче не постъпват в бюджета на държавата, а в индивидуалните партиди на осигурените лица в частните пенсионни фондове.

Здравноосигурителните вноски се дължат дори когато човек не полага труд. Те осигуряват достъп до държавната система на здравеопазване. Дори да не сте здравноосигурен, при животозастрашаващи състояния, ще ви бъде предоставена спешна помощ, без да е необходимо заплащане. За всички други случаи, включително за получаване на неотложна помощ, е необходимо да сте заплащали своите здравни осигуровки.

Вижте повече:

• Статии „Осигуряване. Фонд пенсии“ и „Други осигуровки. Здравно осигуряване“.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е данък, който абсолютно всеки човек плаща в своето ежедневие, тъй като се включва в крайната цена на всички стоки и услуги за потребителя. Той е косвен (непряк) данък или също данък върху потреблението и се прилага в целия Европейски съюз, като има различни ставки в отделните държави. В България стандартната ставка е 20 на сто. Прилага се и намалена ставка от 9 на сто за: туристически услуги, свързани с настаняване; книги, учебници и периодични издания (на физически или на дигитален носител); стоки за бебета и малки деца (храни, пелени и др.).

Някои стоки и услуги са освободени от ДДС, а други са облагаеми с нулева ставка. Освободени от ДДС са определени услуги в области, които са свързани например със здравеопазване, образование и спорт, социални грижи и осигуряване, финансови услуги, вероизповедания, пощенски услуги, култура, както и хазарт, при който се прилага отделен специфичен данък. ДДС е най-големият източник на приходи за държавата.

Вижте повече:

• Статия „Косвени данъци“.

Акцизите също са данък – т.е. данък върху потреблението, които също участват при формирането на крайната цена. Акцизите се налагат от държавата с цел ограничаване потреблението на т.нар. „недостойни блага“ (demerit goods), тъй като водят до неблагоприятни външни ефекти. Например вредата от тютюнопушенето не само за активните, но и за пасивните пушачи. Други стоки, които се облагат с акциз, са алкохолните продукти, тъй като редовната им употреба нанася непоправими вреди върху мозъка, сърцето или черния дроб на човек. Енергийните продукти и електроенергията също се облагат с акциз, тъй като енергийните ресурси са ограничени и е необходимо потреблението им да бъде в разумни количества. С налагането на акцизи цената на определени стоки се повишава, затова се смята, че така ще се ограничи търсенето и съответно потреблението им

Вижте повече:

• Статия „Косвени данъци“.

Митата са вид косвен данък – т.е. данък върху потреблението, които също участват при формирането на крайната цена. Те се налагат при вноса или износа на определени стоки в страната. Митата са основен инструмент при търговските взаимоотношения между отделните страни, като способстват за насърчаване и/или за предпазване на националната икономика. В рамките на ЕС функционира Митнически съюз, т.е. между държавите членки е установено свободно движение и търговия на стоки, без те да бъдат обмитявани. Съответно при външните граници на Съюза се прилага обща митническа тарифа за стоките от трети страни. За проверка може да се използва системата ТАРИК.

Вижте повече:

• Статия „Косвени данъци“.