Исторически ролята на държавата се е развивала във времето. Нейното съществуване е абсолютно необходимо. На първо място, тя e осигурявала на хората сигурност: външна – чрез отбраната, и вътрешна – чрез реда, който гарантира. Задача на държавата е да поддържа армия, полиция, съдебна власт, пожарна безопасност както и да определя правилата, които хората да спазват.

Не е възможно тези специфични дейности да се осъществяват от частния сектор. Никой бизнес не би предоставял пътни знаци или улично осветление например. Това е така, защото той не може да ограничи някой конкретен човек да ползва тези обществени блага. Именно по тази причина не може и да го мотивира да плати цена. А без приходи и печалба, бизнесът няма стимул да работи.

Днес ролята на държавата е много по-всеобхватна. Освен за разгледаните по-горе примери, тя се ангажира с редица други услуги, които допринасят за благоденствието на обществото. Например – с образование и здравеопазване. Това е така, защото ползите от образованието не са само за конкретния човек, който го получава, но и за всички около него. Всеки човек има интерес лекарят, адвокатът или счетоводителят, с които работи, да бъдат колкото се може по-добре подготвени. По същата причина държавата е ангажирана например с предоставянето и поставянето на ваксини – благодарение на тях тежки заболявания като полиомиелитът практически са почти унищожени.

С развитието на обществата – наука, технологии, икономика и т.н., ролята на държавата става все по-сложна. Днес тя е свързана с грижа за нуждаещите се, опазването на околната среда,  гарантирането на правата на хората като потребители, защитата на конкуренцията, регулирането на сложни системи, взаимоотношенията с други държави, икономическата устойчивост и др. За да изпълнява всички тези функции, от които хората се нуждаят като общество, държавата има нужда от ресурси. Но тя няма свои собствени средства. Всички пари, с които разполага, са събрани под различни форми от домакинствата (потребителите) и бизнеса (предприемачите). Тъй като хората не плащат директно за конкретно благо – като образованието например, често казват, че то е безплатно. Не трябва обаче да се забравя, че за предоставянето му са направени разходи, които са платени именно чрез техните пари. Най-важният източник на приходи в държавния бюджет са данъците.

 

Какво представляват данъците?

Данъкът е сума, която хората предоставят на държавата. Въпреки че държавата осигурява всички споменати блага, се приема, че той е безвъзмезден и невъзвръщаем. Това е така, защото при плащането му не става въпрос за сделка, при която има размяна на пари срещу конкретно благо. Освен това данъкът представлява принудително вземане в полза на държавата, което тя налага едностранно. Това означава, че неговото внасяне не е доброволно. В случай че е дължим и това бъде установено, той ще бъде събран принудително. Както беше споменато по-горе – ако не може да бъде ограничен достъпа на човек до дадено благо, той не може да бъде мотивиран и да плати неговата цена. Това обаче не му дава право да го ползва безплатно за сметка на всички останали. Именно затова са необходими данъците – да гарантират, че всички, които ползват обществените блага, участват в тяхното финансиране.

Данъците имат определени особености – например основанието за тяхното налагане задължително се залага в закон. Това означава, че хората не могат да бъдат обложени с данък, който не е предвиден в нормативната уредба. Второ, на облагане подлежат всички предвидени в съответния закон субекти и обекти – при еднакви условия. Разбира се, възможно е в самия закон да бъдат предвидени изключения. Извън тях всички са равни по отношение на облагането. Всеки данък е ясно определен – коя е облагаемата основа и как се формира, какъв е данъчният размер, как се изчислява данъчното задължение.

Данъчната основа е сумата от единиците, които са предмет на облагане – например доходи в лева, квадратни метри площ, конски сили и т.н. Данъчният размер (ставка) показва каква част от тези единици представлява данъка – например 10 на сто. Данъчното задължение е произведение от основата и ставката – при 100 евро доход, данъкът би бил 10 евро.

 

Деклариране и събиране на данъците

Данъците се събират от специализирани приходни агенции. В България това са Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“. Едно от изискванията по принцип към администрирането на данъците е тяхното деклариране и внасяне да бъде лесно, удобно и достъпно за потребителите. Именно затова НАП има собствен портал с редица услуги. Можете да подадете данъчната си декларация както онлайн, така и на хартия. Съответно да платите с карта в портала или по банков път.

НАП също така събира и осигурителните вноски – за държавното обществено осигуряване, администрирано от Националния осигурителен институт; за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управлявано от частни фондове и за здравни осигуровки, постъпващи в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

 

При започване на дейност проверете актуалността на размера на данъците в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Национална агенция за приходите

Агенция „Митници“

Национален осигурителен институт

Национална здравноосигурителна каса