Данъците могат да бъдат класифицирани в редица категории. Те всъщност изграждат сложна система, чрез която държавните разходи се разпределят в различна степен между отделните субекти (домакинствата и предприемачите). Защо е важно да имате базови познания за нея, при положение, че не сте специалисти? Разбирането на данъчната система е от съществено значение за изграждането и отстояването на активна гражданска позиция по въпроси, които касаят икономическото и социалното развитие на държавата. То ще ви помогне да разбирате икономическите последици от различни решения на държавно ниво, да не се подвеждате от фалшиви новини, както и да не се влияете от тенденциозно представяне на информацията.

 

Какви са основните категории данъци?

Част от данъците се внасят в централния бюджет, като данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), данъка върху добавената стойност (ДДС) и данъка върху печалбата на бизнесите (корпоративен данък). Други данъци са местни – постъпват в бюджетите на общините, например при придобиване на имущество (като апартамент или автомобил). Такива са данъкът върху превозните средства и данъкът върху недвижимите имоти. Местните данъци осигуряват известна финансова независимост на общините. Колкото по-висок е техният дял в общинския бюджет, толкова по-малък е делът на трансферите от централния бюджет.

Важна е класификацията на данъците на косвени и преки. Косвените данъци включват ДДС, акцизи и мита. Те се наричат също данъци върху потреблението. При тях носителят на данъка – този, който поема неговата тежест, е крайният потребител – който консумира стоката или услугата. Но платецът на данъка (този, който го внася в държавния бюджет) е търговецът – който продава стоката или услугата. Определена стока в чужбина (например автомобил или компютър) може да ви изглежда по-евтина отколкото в България. Ако тя се намира извън ЕС, при внасянето ѝ в България обаче в повечето случаи освен за доставката ще трябва да платите и мито, и ДДС, което обикновено изравнява крайната цена с тази у нас. Не можете също директно да сравнявате цени в САЩ с такива в България. Обикновено в Щатите цените се обявяват без т.нар. данък върху продажбата (sales tax), тъй като размерът му зависи от това в кой щат се извършва продажбата.

Почти всяка стока и/или услуга, която купувате у нас, е обложена с ДДС, като в повечето случаи неговата ставка е 20 на сто. Това означава, че не цялата сума, която заплащате на търговеца, се явява приход за него, а част от нея постъпва в държавния бюджет. Винаги когато сравнявате цени е добре да имате предвид различните ставки на ДДС между отделните категории стоки или услуги, както и между държавите. Например, инвестиционното злато у нас е освободено от ДДС, но среброто не е. Именно по тази причина разликата между курсовете „купува“ и „продава“ при среброто е много по-висока.

Косвените данъци се характеризират с т.нар. „прехвърляемост“. Защо това е важно за вас като потребители? Ако държавата реши да стимулира определен сектор, който временно е засегнат от неблагоприятни условия, тя може да редуцира ставката на ДДС за него. Това предполага, че крайната цена за потребителя ще се понижи. Съответно хората ще потребяват повече стоки и услуги и оборотът на предприемачите ще се повиши, а оттам – и печалбата. Възможно е обаче крайната цена да се запази. Това означава, че бизнесите стават по-печеливши – по-голям дял от цената представлява приход, а по-малък ДДС. Хипотетично е възможна и противоположната ситуация. Ако държавата повиши ставката на ДДС, предприемачите могат да увеличат цените с по-малък процент, което ще понижи тяхната печалба. Те ще постъпят така, ако вярват, че в противен случай цената би се увеличила твърде много и би отказала потребителите да купуват.

При преките данъци носителят (който понася данъчната тежест) и платецът (който внася данъка в бюджета) съвпадат. От своя страна преките данъци са подоходни, когато се облагат доходи (като ДДФЛ и корпоративния данък), или имуществени (като данъкът върху превозните средства и данъкът върху недвижимите имоти).

Данъците се различават също спрямо предмета на облагане. При недвижимите имоти облагането се извършва на база площ в квадратура. При автомобили до 3,5 т. се облагат два компонента - имуществен (мощността на двигателя, коригирана с коефициент за годината на производство) и екологичен (категорията, в която попада превозното средство). Най-често се облага стойност – сумата на получените доходи (при ДДФЛ) или продажната цена респ. митническата стойност (при ДДС).

Данъците се разграничават и в зависимост от това дали данъчната ставка се променя, или не. Ако тя е постоянна, данъкът е пропорционален (или „плосък“). Това означава, че без значение какъв е размерът на дохода, той винаги ще бъде обложен с един и същ процент. До 2008 г. у нас се прилага прогресивен данък – с нарастването на облагаемата данъчна основа, се повишава и данъчната ставка, т.е. по-високите доходи се облагат с по-висок процент. Към 2025 г. в България се прилага пропорционален (плосък) данък – както за физическите, така и за юридическите лица.

 

Пропорционално или прогресивно облагане?

Често се дискутира кое облагане е по-справедливо – пропорционалното или прогресивното. Някои икономисти считат, че при развиващи се икономики, които догонват сближаване (конвергенция) с други държави, пропорционалното облагане е по-подходящо. Единият от аргументите за това е, че по-високите доходи обикновено са свързани с по-високи инвестиции на ресурси. Например, човек печели повече, защото работи повече или пък е вложил повече време в образование и квалификация. Възможно е също да е поел риск и да управлява бизнес, създавайки работни места и повишавайки брутния вътрешен продукт. Именно от такава гледна точка е нелогично той да бъде демотивиран от държавата, която да го облага с все повече за всяко следващо евро, което е спечелил.

Същевременно пропорционалното облагане е по-лесно за прилагане. Хората са по-мотивирани да декларират и внасят реалния размер да дължимите данъци. По-малко вероятно е и да допуснат грешки. Всичко това предполага събирането на данъците да бъде по-ефективно и да струва по-малко ресурси на държавата (т.е. на всички нас).

Прогресивното облагане също има своите поддръжници. Въпреки че процентът на облагане е различен, при него също се приема, че всеки заплаща по равно. Това е така поради абстрактната концепция за „равната жертва“. Според нея човек, който има доход от 1000 единици и трябва да плати данък от 100 единици (10%), ще изпита по-силна метафорична болка от този, който има доход 10 000 единици и трябва да плати данък 1 500 единици (15%). Това е така, защото на първия е  вероятно да се наложи лишение от средства за храна, за учебници, за лекарства и т.н.

Съществуват и редица други аргументи, но всеки от двата подхода може да бъде защитен. Чрез данъчната система може да се постигне преразпределение на доходите, но въпросът е каква е целта на обществото. Някои икономисти считат, че този ефект трябва да се търси чрез държавните разходи (т.е. целенасочена помощ и подкрепа за хората с по-ниски доходи), а не чрез приходите.

В обобщение е важно да се подчертае, че количеството и качеството на обществените услуги, които обществото получава, а също и на подкрепата, която държавата му оказва при необходимост, е пряко свързана с данъците, които хората плащат. Именно затова е важно да не се толерира сивият сектор. Когато някой укрива дължимите данъци и не ги внася, той всъщност ощетява цялото общество за своя собствена лична облага.