Данък върху добавената стойност

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е част от данъчната система на България от 01.04.1994 г. и представлява най-големият източник на данъчни приходи за държавата. Регламентиран е в европейското законодателство и се прилага във всички държави членки на Европейския съюз (ЕС). В националното законодателство е уреден в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). ДДС е вид косвен (непряк) данък, тъй като се облага потреблението на стоките и услугите. Характерно за него е, че е многофазен данък – определя се и се внася на всеки етап от производството и реализацията на стоките (услугите) до крайния потребител. Важна особеност на ДДС е, че лицето платец на данъка в бюджета се различава от лицето, което е носител на данъчната тежест (крайния потребител). В тази връзка на всеки човек в ежедневието, купувайки стоки и ползвайки услуги, му се налага да заплаща ДДС.

Юридическите лица и определени физически лица (адвокати, нотариуси, земеделски стопани и др.) имат задължение да следят условията за задължителна регистрация по закона и да се регистрират в Националната агенция за приходите (НАП). Този регистър е публичен и може да се открие в сайта на НАП. Посочените лица може да се регистрират и доброволно, т.е. без да отговарят на условията за задължителна регистрация. Следва да се има предвид, че са налице различни основания за задължителна регистрация по ЗДДС. За някои от тях е необходимо да се достигне определен праг на продажбите/покупките, а за други не е предвиден такъв праг. Само регистрираните лица имат задължение да начисляват ДДС и право да приспадат данъка, който е начислен при покупката на стоки и услуги. В тази връзка всички регистрирани лица се явяват платци на данъка в бюджета, тъй като имат ангажимент да начислят данъка, да го съберат от купувача и да го внесат в хазната.

Следва да се обърне внимание, че в ЗДДС са посочени конкретни стоки и услуги, които са освободени от облагане с ДДС. Те са свързани със здравеопазване, образование, спорт, култура, социални грижи и осигуряване, финансови и застрахователни услуги и др.

Важно е да се отбележи, че стоките и услугите, които са облагаеми се облагат с различна данъчна ставка в рамките на ЕС като стандартната (основната) данъчна ставка не може да бъде по-ниска от 15 на сто. В България тя е 20 на сто. Възможно е да се прилагат и намалени данъчни ставки, т.е. на територията на конкретна държава в ЕС специфични стоки и услуги да се облагат с по-ниска ставка. В България намалена данъчна ставка се прилага за: хотелиерските услуги и подобни на тях; за книги, учебници, периодични печатни произведения – вестници и списания (на физически или на дигитален носител); стоки за бебета и малки деца като храни, пелени и др. Те се облагат с данъчна ставка от 9 на сто. Освен това, определени стоки и услуги се облагат с нулева ставка. Част от тях са свързани с правилата в ЕС, уреждащи облагането на стоките в държавата членка на потреблението им, а в други се стимулират износителите, международните превозвачи на стоки и пътници и др.

Поради същественото значение на този данък за бюджета, най-много проверки и ревизии от органите на НАП се извършват по прилагането на ЗДДС.

 

Акцизи

Акцизите също са косвени данъци и участват при формирането на крайната цена на стоката. За налагането им съществуват различни аргументи, които трябва да познавате, за да разбирате защо акцизите са необходими и как работят държавните политики в това направление. Тъй като чрез акцизите крайната цена се повишава, се счита, че търсенето (съответно потреблението) на акцизните стоки става по-ниско, отколкото би било без налагането на акцизи. Но защо държавата би се стремила към ограничаване на потреблението на стоки?

На първо място, приема се, че с акцизи трябва да бъдат облагани т.нар. в теорията „недостойни блага“ (demerit goods). Потреблението на такива блага води до неблагоприятни външни ефекти. Те са един от недостатъците на свободния пазар, които изискват намеса на държавата в икономиката. Такива ефекти възникват например вследствие на тютюнопушенето – има пасивни пушачи, които поглъщат цигарения дим, без да го желаят, а това рискува увреждане и на тяхното здраве.

На второ място, човек е склонен да потребява такива стоки, защото непосредственият ефект за него от единична употреба е положителен. Той обаче е несъпоставим с дълготрайните последици за здравето му от продължителното потребление. Например моментното развеселяване след консумация на алкохол не може да се сравнява с вредите, които регулярната му употреба би причинила върху мозъка, сърцето или черния дроб на човек. От своя страна, тези вреди изискват допълнителни здравни грижи за човека, при когото са възникнали. Самият той няма да може да работи пълноценно или да се грижи за близките си, т.е. резултатът за обществото отново ще бъде негативен.

На трето място, с акцизи се облагат енергийните продукти и електроенергията. При тях също е необходимо потреблението да бъде в разумни количества, тъй като енергийните ресурси са ограничени, а голяма част от тях са и изчерпаеми. Осигуряването на нов добив изисква време и огромни инвестиции. В допълнение, потреблението на енергийни ресурси е свързано и с вредни емисии, които въздействат неблагоприятно на околната среда. Това е още една причина да се провеждат такива политики.

В Европейския съюз акцизните стоки включват алкохолни напитки, енергийни продукти и тютюневи изделия. Определени са минимални нива на акцизите за целия Съюз, като конкретните размери могат да бъдат различни за всяка държава членка. У нас този косвен данък е уреден в Закона за акцизите и данъчните складове. Данъчните основи при акцизите са специфични – хектолитри (за алкохол), литри, килограми и гигаджаул (за енергийни продукти), късове и килограми (за тютюневи изделия). Тези особености не касаят потребителите, доколкото данъчната тежест на акцизите се понася от тях, но данъчното задължение се внася от производителите или търговците.

 

Мита

У нас митата са уредени в Закона за митниците. Като вид косвен данък те също участват при формирането на крайната цена. Те се налагат при вноса или износа на определени стоки в страната. Митата са основен инструмент при търговските взаимоотношения между отделните страни. Всяка държава има конкурентни предимства – например повече полезни изкопаеми и по-силна добивна промишленост; специфичен климат, подходящ за определено растениевъдство или животновъдство, или пък по-ниски възнаграждения на работещите. Това обуславя и по-ниски цени на стоките, които се произвеждат в тях.

Митата способстват за балансиране на ценовите разлики на стоките между отделните държави, а съответно – за насърчаване и/или за предпазване на националната икономика. В днешното съвремие обаче, вследствие на различни процеси като глобализацията, технологичното развитие и др. много икономисти възприемат, че свободната търговия трябва да се насърчава. Съответно за всички е най-добре, ако държавите се специализират в производството на това, в което имат конкурентно предимство.

Повишаването на митата от дадена държава обикновено води до ответна (реципрочна) реакция от нейните търговски партньори. По този начин възникват т.нар. търговски войни, които често водят до неблагоприятни ефекти както за потребителите, така и за производителите. Понякога дори се налага релокация на производството от страна на определени бизнеси, което може временно да доведе до дефицит на определени стоки.

В рамките на ЕС функционира Митнически съюз, т.е. между държавите членки е установено свободно движение и търговия на стоки, без те да бъдат обмитявани. Съответно при външните граници на Съюза се прилага обща митническа тарифа за стоките от трети страни. За проверка може да се използва системата ТАРИК.

 

Доставка на стоки от ЕС и чужбина

Когато внасяте или поръчвате стока извън ЕС, трябва да имате предвид, че тя ще подлежи на облагане с всички приложими косвени данъци, като ще бъде взета предвид и цената на доставката (при формиране на митническия сбор). От 2021 г. функционира т.нар. система за обслужване на едно гише, която значително улеснява потребителите при покупка на стоки от трети страни. Когато стойността на стоката е до 150 евро, ДДС се начислява и внася от доставчика при покупката, вместо от купувача при получаване на доставката. Те са освободени от мито. Нулева ставка на митото се прилага и за някои категории продукти – например компютри, таблети и телефони.

От други държави в ЕС можете да купувате и поръчвате стоки в рамките на разумното количество за лично потребление без никакви затруднения. Има все пак определени ограничения, с които обаче трябва да се съобразявате при пратки от и за физически лица или при пътуване между държави от ЕС. Те касаят акцизните стоки – тютюневи изделия, алкохол и горива, поради което е препоръчително да проверите конкретните позволени количества предварително.

При необходимост проверете актуалността на размера на косвените данъци в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Национална агенция за приходите

Агенция „Митници“

Закон за данъка върху добавената стойност

Закон за акцизите и данъчните складове

Закон за митниците