Всички работещи по трудови правоотношения подлежат на осигуряване в останалите фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО) – „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“. Допълнително единствено за сметка на работодателя се правят вноски във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, ако за последния са определени такива. Самоосигуряващите се лица по желание могат да се осигуряват във фонд „Общо заболяване и майчинство“.

 

Фонд „Общо заболяване и майчинство“

От фонд „Общо заболяване и майчинство“ се изплащат обезщетения за болнични (временна нетрудоспособност), майчинство (бременност и раждане), отглеждане на малко дете, осиновяване. Самоосигуряващите се лица могат да изберат дали да правят вноски за този риск. Ако не го направят, нямат право на обезщетение. Общият размер на осигуровките, дължими във фонда, е 3,5% от осигурителния доход, като 2,1% се поемат от работодателя, а 1,4% - от служителя.

Обезщетението за болничен е в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение за последните 18 месеца. Изискват се минимум 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване. Първите два дни са за сметка на работодателя и представляват 70% от брутното възнаграждение.

Обезщетението за майчинство е в размер на 90% от среднодневното брутно възнаграждение за последните 24 месеца. То е с продължителност от 410 дни, от които 45 дни са преди термина, а останалите – след раждането. Бащата също може ползва това обезщетение, след като детето навърши 6 месеца. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. То се полага от края на 410 дни до навършване на 2 години на детето. Обезщетението за осиновяване на дете до 5 г. се отпуска при аналогични правила и размери на това за майчинство, като може да бъде удължено до 2 години при отглеждане.

 

Фонд „Безработица“

От фонд „Безработица“ се изплащат обезщетения на лица, временно останали без работа, ако отговарят на определени условия. Най-съществените от тях са безработният да е регистриран в бюро по труда, да е бил осигурен за минимум 12 месеца от последните 18, а за да не се получава минимално обезщетение – инициативата за прекратяването на правоотношението да е била на работодателя и служителят да не е бил съгласен. Общият размер на осигуровките, дължими във фонда, е 1% от осигурителния доход, като 0,6% се поемат от работодателя, а 0,4% - от служителя. Самоосигуряващите се лица не дължат вноски в този фонд и нямат право на обезщетение от него.

Обезщетението е в размер на 60% от среднодневното брутно възнаграждение за последните 24 месеца. Продължителността на получаване на обезщетението зависи от трудовия стаж, както следва:

·         до 3 години – 4 месеца

·         от 3 години и 1 ден до 7 години – 6 месеца

·         от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца

·         от 11 години и 1 ден до 15 години – 10 месеца

·         над 15 години – 12 месеца

Размерът на минималното обезщетение на ден се определя в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и се получава за период до 4 месеца.

 

Фондове „Трудова злополука и професионална болест“ и „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

Вноските в тези фондове са правят само за сметка работодателя. Във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ вноската зависи от икономическата дейност на работодателя. Тя може да бъде в размер между 0,4% и 1,1%. От този фонд се изплащат обезщетения за временна неработоспособност от злополука на работното място и за трайна неработоспособност. Изплащат се също пенсии за инвалидност при професионално заболяване или злополука, както и на наследници, ако работникът почине в резултат на трудова злополука.

Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ предоставя еднократно плащане, което замества дължимите възнаграждения и обезщетения, когато работодателят е неплатежоспособен. Вноски не се правят регулярно, а се определят ежегодно – само при необходимост от попълване на фонда.

 

Здравно осигуряване

Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване. Органът, който провежда и управлява задължителното здравно осигуряване е Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). НЗОК организира събирането, управлението и разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване.

Законът за здравното осигуряване разглежда два вида задължени лица:

·         „Осигуряващ“ е физическо или юридическо лице, което е задължено да плаща здравни осигуровки за трето лице.

·         „Самоосигуряващ“ е физическо лице, което плаща здравни осигуровки за себе си.

Здравноосигурителна вноска е сумата, която физическо или юридическо лице внася за задължително здравно осигуряване, образувана като процент върху осигурителния доход, определен в ЗЗО.

Размерът на здравноосигурителната вноска се определя като процент от дохода, върху който се дължат вноските. Той се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК.

Например за 2025 г. разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40, както следва:

·         3,2 на сто за сметка на осигуреното лице

·         4,8 на сто за сметка на осигуряващия.

Здравноосигурителната вноска на самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка.

Здравноосигурителните вноски на безработните са за сметка на държавния бюджет за времето, в което получават обезщетение за безработица от бюрото по труда. След изтичане на периода на обезщетението и в случаите, когато не получават такова, безработните трябва да плащат своите здравноосигурителни вноски сами.

Преди да започнат сами да превеждат дължимите здравноосигурителни вноски, лицата трябва да подадат декларация Образец 7 до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението им за осигуряване, ако не са осигурени на друго основание по ЗЗО и внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка.

Безработните дължат месечни здравноосигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.

Ако през предходната година са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане (например от наем, от авторски възнаграждения и др.), трябва да направят годишно изравняване на осигурителния си доход в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната си данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ако нямат такива доходи, не трябва да правят годишно изравняване.

Определен кръг от лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет, ако не са осигурени на друго основание. Такива са например: гражданите до 18-годишна възраст, както и след навършване й, ако учат редовно - до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст; студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка; за хората, получаващи обезщетение за безработица; гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане и други.

Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка се прекъсват, ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Когато здравноосигурителните права са прекъснати, т.е. за последните 36 месеца липсват повече от три вноски за здравно осигуряване, за да бъдат възстановени правата трябва да са заплатени всички задължения за здравно осигуряване за последните 60 месеца.

 

При необходимост проверете актуалността на размера на различните видове удръжки в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Национална здравноосигурителна каса

Кодекс за социално осигуряване

Закон за здравното осигуряване