Спестяването позволява да се отложи текущото потребление за бъдещ момент. Именно по този начин то се превръща в основно средство, чрез което да постигате цели, които не са свързани с удовлетворяване на настоящите ви потребности.

 

Спестявайте за своите цели

За да изградите финансова стабилност и да не бъдете силно зависими от непредвидени и неблагоприятни събития, основният ви приоритет е да формирате фонд с парични средства. В нашата култура често го наричаме „бели пари за черни дни“, а в практиката се среща като „авариен фонд“ или „фонд за спешни/извънредни случаи“. Целта на тези заделени средства е да посрещнат неочаквани промени, които водят до по-високи разходи или по-ниски доходи. Възможно е например да ви се наложи спешен ремонт на жилището или автомобила, или неочаквано  да изгубите работата си. Други събития оказват влияние и в двете посоки. При боледуване доходите намаляват, а разходите – за прегледи, изследвания и лечение – се повишат. По тази причина е възприето, че във фонда за спешни случаи е добре да се натрупат средства, които да покрият разходите ви за период не по-малък от 3 месеца, а по възможност до 6 месеца и дори до 12 – например за хората със свободни професии или нередовни доходи, чиято дейност е свързана с по-голяма несигурност. Именно постигането на такава финансова стабилност е приоритет при спестяването. Ако не разполагате с достатъчно средства, често се налага поемане на дълг при неблагоприятни условия, а понякога дори и това не е възможно.

Втората задача пред спестяването е да подпомогне за натрупване на достатъчно средства за постигане на друга по-дългосрочна цел – например да покупка на по-скъпа вещ като компютър или домакински уред или събиране на средства за самоучастие при финансиране на автомобил или на жилище.

 

Спестяване или инвестиране?

Спестяването е възможен вариант и за най-дългосрочната цел – натрупването на богатство. Но в повечето случаи хората с дългосрочни финансови цели предпочитат да инвестират своите средства. Каква е разликата между спестяването и инвестирането? При спестяването вие натрупвате своите средства в парична форма, а при инвестирането ги трансформирате в друг актив. Това означава, че в първия случай вие не можете да изгубите от номиналната стойност на своите пари, а във втория – това може да се случи при понижаване на цената на съответния актив. Тъй като при спестяването не се поема почти никакъв риск, доходността е минимална или няма такава. Това означава, че реалната стойност на вашите средства – тяхната покупателна способност, намалява вследствие на инфлацията. С други думи, вие все пак губите от това, че спестяванията ви са под формата на пари. Спестяванията например са неудачен подход за натрупване на средства за пенсионния период, тъй като за 20 – 30 години парите ще се обезценят в много висока степен.

При инвестициите се цели по-висока доходност, чрез която поне да се запази реалната стойност на парите (т.е. да се „победи“ инфлацията). По-високата доходност обаче идва с цената на риск, който произтича от трансформирането на парите в друг актив, чиято цена с времето може да се понижи. Това е и причината, поради която инвестициите рядко са подходящи за краткосрочни цели с хоризонт по-кратък от 6 месеца. Освен това, за да използвате инвестираните средства за потребление, е възможно да платите допълнителни такси или да ви отнеме известно време да получите достъп до тях. Това е така, защото нищо не е по-ликвидно от спестените ви пари. Всичко това означава, че ако например се стремите за няколко месеца да натрупате определена сума за самоучастие при покупката на автомобил, инвестирането може би не е по-добър вариант от спестяването. Ако обаче ще натрупвате тези средства за по-дълъг период – например 2 години, вероятността да натрупате допълнително средства чрез инвестиции е по-голяма.

 

Плати първо на себе си

Човешките потребности са неограничени, поради което средствата никога не са достатъчни. Спестяването обаче е изключително важно – за да си гарантираме сигурност, да се развиваме, както и да постигаме целите си. По тази причина при управлението на личните финанси е утвърден принципът „плати първо на себе си“. Ако човек планира първо разходите си и очаква да останат средства, които да спести, това едва ли ще се случи – именно понеже потребностите са неограничени. При спазването на този принцип обаче, в бюджета най-напред се заделят средства за спестявания и едва след това се разпределя остатъкът. Често човек приема, че такъв подход не е възможен, защото парите изначално не му стигат. Но истината е, че много хора живеят и с по-ниски доходи. В случая най-важна е нагласата – да се възприеме, че реалният разполагаем доход е този, който остава след спестяването.

При „плати първо на себе си“ са утвърдени различни подходи. Например да се спестява определен процент от дохода – желателно 10 – 15%, по възможност и 20%, но не по-малко от 5%. Алтернативно може да се фиксира заделяне на конкретна сума в номинално изражение. След натрупването на достатъчно средства в аварийния фонд и в случай че няма други краткосрочни цели, тези пари могат да се инвестират.