Риск, доходност, диверсификация, ликвидност

Светът на инвестициите предлага разнообразни възможности за постигане на финансовите цели, независимо дали сте опитен инвеститор, или сега навлизате в тази територия. Но при всички обстоятелства има едно важно условие – информираността. Трябва да сте запознати със спецификите на различните видове активи, да сте наясно с редица концепции и понятия. Сред тях са и следните основни понятия, които всеки инвеститор трябва да знае: инвестиционен риск, доходност, ликвидност и диверсификация. Какво означават те?

 

1.      Инвестиционен риск

Риск винаги има, а в света на инвестициите това означава възможността за загуба на част или цялата стойност на вложението ви.  Инвестиционният риск  произтича от различни фактори, включително пазарни колебания, лошо управление на активите или икономически кризи.  Той включва различни по своя характер рискове:

·         Пазарен риск: Това е рискът от загуби поради спад на цените на финансовите активи.

·         Кредитен риск: Свързан е с възможността компанията да не изпълни задълженията си по плащанията на лихви и главници по издадени облигации или банкови заеми. Освен корпоративен съществува и държавен кредитен риск. Това е рискът дадена държава да изпадне в невъзможност за плащане на главница и лихви по държавни облигации или други финансови инструменти, емитирани от правителството.

·         Лихвен риск: Касае промените в стойността на инвестиции, силно чувствителни към пазарните лихвени проценти. Такъв пример са облигациите. Когато лихвените проценти се покачват, цената на съществуващите облигации може да се понижи, защото новите емисии предлагат по-висока доходност. 

·         Инфлационен риск: Това е рискът инфлацията да намали стойността на доходите, спестяванията и инвестициите. Например, ако инфлацията е 6%, а инвестицията в даден продукт носи 3% доходност, реалната стойност на инвестираните средства, т.е. покупателната стойност на парите ви, ще намалее въпреки положителната номинална доходност.

 

2.      Връзката между риск и доходност

Общото правило при инвестициите е, че по-високият риск е свързан с по-висока очаквана доходност. Например акциите се считат за по-рискови от облигациите и обикновено предлагат по-висока очаквана доходност в дългосрочен план.

Дали ще търсите висока доходност, или не, зависи от индивидуалните ви нагласи към другия елемент на тази връзка – рискът. Разбира се, трябва да се отчетат и други фактори като инвестиционните ви цели и времевият хоризонт.

За да се установи най-подходящото за вас самите ниво на риск, обикновено се разглеждат следните три основни аспекта:

·         Необходимият риск: Това е минималното ниво на риск, което трябва да поемете, за да достигнете вашите финансови цели. В някои случаи, за да се постигне висока доходност, която може да надхвърли инфлацията и да увеличи капитала ви, е необходимо да приемете по-голям риск. Разбирането на тази взаимовръзка между риск и потенциална възвръщаемост е критично за определяне дали допълнителният риск съответства на вашите дългосрочни инвестиционни цели.

·         Вашата толерантност към риск: Тук става въпрос доколко психологически можете да приемете риска от колебания в стойността на вашите активи. Например хората, които не обичат да поемат много рискове, т.е. имат по-ниска толерантност към риска могат да са несигурни и притеснени при по-сериозни, а дори и при умерени спадове на пазара. Други, които са склонни да поемат повече рискове, т.е. имат по-висока толерантност към риска, са готови да поемат загуби в краткосрочен план в търсене на по-висока доходност в дългосрочен план. Когато обмисляте дадена инвестиция, е важно да сте наясно със себе си и собствената си поносимост към риск – все пак не искате да загубите съня си заради тревоги покрай вложението си. Повечето управляващи дружества, инвестиционни посредници и  други финансови институции, предлагат въпросници за определяне на рисковия профил на инвеститора.

·         Вашият капацитет за поемане на риск представлява финансовата ви възможност да понесете загуби. Например, ако сте в началото на своята кариера, имате стабилни доходи и дълъг инвестиционен хоризонт, то можете да си позволите по-рискови инвестиции, които потенциално да донесат по-висока доходност (възвръщаемост). Но ако сте близо до пенсиониране, разумният подход е да приоритизирате сигурността над доходността, за да защитите средствата си и да осигурите финансова стабилност в бъдеще.

 

3.      Ликвидност

Ликвидността на един актив показва доколко лесно и бързо той може да бъде продаден и преобразуван в пари без значително отклонение от пазарната му цена. 

Типичен пример за високоликвидни активи са акциите на големи компании, които се търгуват активно всеки ден в големи обеми. Това означава, че бързо можете да продадете своите акции на друг инвеститор. Друга високоликвидна инвестиция е във взаимни фондове – можете да продадете дяловете си обратно на управляващото дружество във всеки момент. Високоликвидни са и инструментите на паричния пазар.

Пример за сравнително нисколиквидни активи са недвижимите имоти и акциите на малки компании – при нужда от бърза продажба може да се наложи купувачите да приемат по-ниска цена, което води до загуба на продавача спрямо текущите пазарни нива. Към тях спадат и застраховките „Живот“, свързана с  инвестиционен фонд, защото при тях има ограничения по отношение на предсрочното прекратяване на полицата. 

 

4.      Диверсификация

„Не слагай всички яйца в една кошница“ е най-популярният израз, с който се описва същността на това понятие. Диверсификацията е ключов елемент на инвестиционната стратегия, чиято цел е управлението, т.е. намаляването на риска чрез включване в инвестиционния портфейл на различни видове активи. Така се ограничава зависимостта на целия инвестиционен портфейл от представянето на даден актив в него. С други думи, ако един актив е силно губещ, то загубата от него може да бъде компенсирана с доходността от другите активи в портфейла. Сред важните условия е той да е съставен от достатъчно на брой инвестиции, които не са свързани помежду си, т.е. чието представяне не зависи една от друга.  

Например, ако инвеститор вложи средства само в недвижими имоти, стойността на портфейла му може да пострада при икономически спад, понижение на цените на имотите или неблагоприятни промени в законодателството, свързани с недвижимата собственост. Но при разпределение на инвестициите в различни инструменти (като акции, облигации, депозити) и в различни сектори  (като здравеопазване, технологии и потребителски стоки), то спадовете в сектор недвижими имоти биха могли да бъдат компенсирани от стабилното представяне на другите сектори.

Диверсификацията може да се извършва по различни „направления“, като някои от основните са:

·         По класове активи: Такива могат да са  на акции, облигации, парични средства, депозити, благородни метали, недвижими имоти, платформи за колективно инвестиране - взаимни фондове, борсово търгуваните фондове (ETF), инвестиции в платформи за колективно финансиране като P2P (peer-to-peer) платформи,  криптоактиви и други. Всяка от тези категории активи има уникални характеристики и различно поведение при икономически цикли и пазарни колебания, което помага за управлението на общия риск на портфейла. Прилагането на тази стратегия изисква подходящо разбиране и управление на разнообразието от инвестиции.

·         По географско положение: Разпределението на активите ви по този признак е начин да се ограничат загубите, в случай че дадена държава или район изпитват икономически затруднения. Представете си какво би станало с активите ви, ако са свързани само с една държава и там се случи голямо земетресение или избухне война.

·         По икономически сектори: Не всички сектори в икономиката се развиват с еднакви темпове, върху тяхното представяне оказват влияние различни и комплексни фактори. Ако сте инвестирали само в един сектор, то рискът от загуба е значително по-висок в сравнение с едно по-широко и балансирано разпределение на активите сред различни сектори, било то финанси, енергетика, транспорт, добивна промишленост, фармация, високи технологии и т.н.