Данък върху недвижимите имоти

Местен пряк данък, който се заплаща ежегодно от собствениците (или ползвателите в определени случаи) на сгради, апартаменти, къщи, парцели и други недвижими имоти, намиращи се на територията на България. Уреден е в Закона за местните данъци и такси. Данъчно задължени са собствениците на недвижими имоти – физически и юридически лица, и ползвателите, ако имат вещно право на ползване върху имота. При сграда в съсобственост всеки дължи данък пропорционално на своя дял. Размерът на данъка се определя с наредба от съответната община като процент обикновено върху данъчната оценка. От данък се освобождават имотите на държавата и общините, някои културни и религиозни обекти, както и при определени условия единствено жилище на лице с над 50% намалена работоспособност.

към терминологичен речник към термина на английски език