Заем

Договорно правоотношение, при което едно лице (заемодател) предоставя на друго лице (заемополучател) парични средства или други заместими вещи със задължението те да бъдат върнати в същия вид, количество и качество в договорен срок. Заемът може да бъде възмезден (с лихва) или безвъзмезден (без лихва). В ежедневната употреба често се използва като синоним на „кредит“, но в правния и финансовия смисъл има разграничение. „Кредит“ се предоставя само от банка или финансова институция и винаги е възмезден (с лихва), докато „заем“ може да се предоставя от всяко лице и не е задължително да включва лихва.