Терминологичен речник
Ипотека
Вещно право върху недвижим имот, чрез което имотът се използва като обезпечение за бъдещи вземания на кредитора. Ипотеката позволява на кредитора да претендира за имота или част от неговата стойност при неплащане на задълженията от страна на длъжника. Често се използва при ипотечни кредити, строителни заеми или други финансови задължения, свързани с недвижими имоти.
Ипотечен кредит
Дългосрочен заем от банка или финансова институция, обезпечен с недвижим имот. Използва се основно за покупка на жилище или парцел, но може да служи и за ремонт, рефинансиране или други финансови нужди. Погасява се на равни вноски за период от 10 до 30 години. Докато заемът не е изплатен, имотът остава заложен в полза на кредитора, който може да го реализира при неизпълнение на задълженията.
Партньори
