Терминологичен речник
Плаващ лихвен процент
Съгласно българското законодателство плаващият лихвен процент се формира от два компонента: референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка.
Платежен инструмент
Всяко средство, което се използва за извършване на плащане без използване на пари в брой, включително дебитни и кредитни карти, електронни пари, чекове и други финансови средства за трансфер на стойност.
Платежна институция
Лицензирана организация, която предоставя платежни услуги, като прехвърляне на пари, издаване на платежни инструменти или обработка на плащания, съгласно закона за платежните услуги и платежните системи.
Платежна карта
Вид платежен инструмент, върху който е електронно записана информация и който се използва многократно за идентификация на ползвателя на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка или до предварително договорен кредитен лимит между ползвателя и доставчика на платежни услуги.
Платежна карта - речник за деца
Пластмасова или дигитална карта, с която се плаща в магазини или онлайн и се теглят пари от банкомат. За сигурност се използва ПИН, а плащанията в интернет имат допълнителна защита. Картата може да бъде дебитна или кредитна.
Платежна система
Съвкупност от правила, процедури и техническа инфраструктура, с които се осигурява прехвърляне на средства между икономически субекти.
Платежна сметка за основни операции
Вид банков продукт, предназначен основно за разплащания. Сметката се води в национална валута и предоставя набор от законово определени услуги на територията на страната, безплатно или срещу разумни такси. Сред тези услуги са внасяне и теглене на пари в брой, получаване и нареждане на плащания, както и операции чрез платежна карта.
Платежна сметка - речник за деца
Сметка, която се използва за получаване, съхраняване, изпращане и плащане на пари. Тя може да бъде открита в банка или друга финансова институция. В сметката се записва на кого принадлежат парите и колко са те.
Платформа за колективно финансиране
Онлайн платформа, която свързва инвеститори с предприятия или физически лица, търсещи финансиране за проекти. Средствата могат да се набират чрез заеми (peer-to-peer lending), капиталово участие (equity crowdfunding), дългово финансиране (debt crowdfunding), дарения или предварително възнаграждение (reward-based crowdfunding). Дейността на тези платформи се регламентира от Регламент (ЕС) 2020/1503 и Закона за пазарите на финансови инструменти, където се квалифицират като „доставчици на услуги за колективно финансиране за предприятия“. Когато предлагат инвестиционни продукти, те подлежат на лицензиране и надзор от Комисията за финансов надзор. Платформите осигуряват достъп до алтернативни инвестиционни възможности, но са свързани с рискове като кредитен риск, липса на гаранции и регулаторни ограничения.
Партньори
