Представи си, че искаш играчка, но вместо да я платиш с пари, трябва да я размениш за нещо друго – например за три ябълки или два шоколада. Но как да намериш кой е съгласен да направи това? Не е  лесно, нали?

Всъщност така е било преди хиляди години. Тогава хората разменяли помежду си това, което произвеждали. Например гърне с мляко за две риби или пет торби ориз за една коза. Такава размяна – на една стока за друга, се нарича бартер.

За да могат обаче двама души да разменят стоки помежду си, всеки от тях трябва да иска това, което другият предлага, и да са съгласни, че нещата имат еднаква стойност, т.е. са еднакво ценни за тях. Но ако не е така? Какво тогава да направи човекът с ориза, ако не иска да го разменя за коза, защото има нужда от нова наметка? Или този с козата иска не пет, а шест торби ориз? Заради тези трудности на бартера, хората започнали да търсят други начини за размяна. Голяма част от учените приемат, че именно от бартера са произлезли парите. Но някои имат различно мнение. Нека видим какво се е случило по-късно с бартера.

 

Поява на парите

Постепенно хората установили, че могат да разменят различни стоки само с една. Трябвало е всички да я смятат за ценна, да бъде трайна и лесно да се дели. Такава била например солта. От нея може да се отмери точно количество, тя е не просто трайна, но увеличава трайността на други продукти. По тези причини и тъй като се използва за подправяне и съхранение на храните, всички имат нужда от нея. Нямало голямо значение каква ще е тази стока. По света хората използвали през вековете най-различни – черупки на морски охлюв, мъниста, какаови зърна.  

По този начин хората вече можели вместо да разменят стоки, да плащат с тези „пари“, защото всички ги приемали. Така било много по-удобно да си купиш това, което ти трябва! Несъмнено, да носиш няколко черупки, за да платиш за ориза, създава по-малко трудности, отколкото да водиш след себе си коза.

Проблемът е обаче, че за да се размени такава стока срещу нещо с висока стойност, са необходими огромни количества, които се пренасят и складират трудно. Затова се появявали други решения – например вместо 200 кг сол срещу козата си човек да получи малко късче сребро. А с него после да си купи точно това, от което има нужда. Появили се „дядовците“ на съвременните пари. Първоначално хората използвали късове благородни метали – злато, сребро, мед, които винаги са били ценни, тъй като са в ограничено количество и добиването им изисква време и средства. От най-дълбока древност от тях се правят бижута, с които хората показват положението си в обществото. Днес тези метали също се използват в скъпи и прецизни технологии като компютри, телефони, както и в медицината.

Късовете благородни метали били с различна големина и съдържание (чистота) на метала. Това също затруднявало размяната, защото било необходимо съдържанието да се проверява и всеки път да се реже точно необходимото количество. Именно затова по-късно били изсечени първите истински монети от злато и сребро, а след това и от други метали. Те били с точно определена стойност – тегло и съдържание на благородния метал.

Така постепенно се решил и друг проблем. Хората ставали все повече, а стоките и услугите, които предоставят – все по-разнообразни и многобройни. Станало много трудно всяка от тях да се сравнява лесно с всички останали. В един момент хората започнали да използват благородните метали, така че да преценяват колко струва всяка стока – в злато, сребро или мед.

В по-ново време влезли в употреба и книжните пари – банкнотите. Те били още по-удобни за носене от монетите. Дълго време всяка банкнота и всяка монета имали ясно определена стойност, равна на съответното количество благороден метал.

Така с появата на парите хората започнали да търгуват много повече и по-лесно помежду си.