Парите са толкова неизменна част от ежедневието на всеки човек, че често се приемат за даденост. Те заемат централно място при управлението на личните финанси. Съществуват различни виждания за възникването и развитието на парите. На пръв поглед, те са твърде теоретични и практическата полза от познаването им е ограничена. Давайки отговор на въпросите какво представляват парите и какви са техните функции,  те всъщност обясняват как работи икономиката и какви решения следва да вземат хората с ограничените си ресурси. А също и какво представлява парите днес и какво е тяхното бъдеще.

Бартерна теория

Бартерна теория е подкрепена от икономистите и се приема за класическа. За да се говори за икономика въобще, то трябва да има размяна. Размяна, от своя страна, е възможна само когато хората имат едновременно излишък от нещо и недостиг на друго. Тогава ще са склонни да разменят излишъкът за нещо, което да удовлетвори недостига.

Бартерната теория счита, че парите са възникнали като решение на проблемите, пред които натуралната размяна изправяла хората. Бартерът представлява размяна на стока срещу стока. Той е нещо, което се среща често и днес – например при автомобили, имоти, луксозни стоки като часовници и др. Приема се, че в началото на развитието на икономиките всеки човек е предлагал излишък от стоки, които сам е произвел или придобил (напр. чрез улов).

За да се случи размяна е било необходимо насрещно съвпадение на потребности. Ако Иван предлага овце, които е отгледал, а Георги – ечемик, то е необходимо Иван да има нужда от ечемик, а Георги – от овце. Вторият проблем е свързан с делимостта на стоките. Иван има нужда само от 25 килограма ечемик, а е склонен да размени овца срещу не по-малко от 50 кг. Третият проблем е съхранението на стойността. Ако Иван все пак склони да размени овца срещу 50 кг ечемик, то оставащите 25 кг, които в момента са му непотребни, ще изгубят своите качества, а съответно и стойност. Появява се и четвърти проблем. Тодор отглежда прасета и е склонен да размени две от тях за една овца или едно – за 20 кг ечемик. Но според Иван една овца струва 50 кг ечемик, т.е. едно прасе би трябвало да струва 25 кг. Предизвикателството е, че липсва универсален измерител на стойността, който да се използва от всички.

Сега си представете как биха се объркали отношенията в тази икономика, ако производителите са стотици, а предлаганите стоки – хиляди. По тази причина се появяват универсални стоки – например солта. Тя е изключително делима. Освен това е не просто трайна, но дори се използва за консервиране на други стоки. От своя страна, това я прави нещо, което всеки търси. Така тя изпълнява две основни функции, които характеризират парите – универсално средство за размяна и средство за съхранение на стойност. Тъй като всички започват да използват солта като едно междинно средство, тя се превръща и в универсален измерител на стойността – третата важна функция на парите.

Но защо не използваме сол и до днес? На първо място, нейната стойност не е висока. Представете си колко тона сол трябва да размените за автомобил. А как бихте ги пренесли? Има и други недостатъци – тя трябва да се добива, което отнеме време и ресурси. Освен това съхранението ѝ е трудно – може да се овлажни, може да се разпилее, да се разсее от вятъра и т.н.

Утвърждават се други универсални стоки – късове благородни метали като злато, мед, сребро. Те също не са удобни – трябва всеки път да се установи каква е пробата (съдържанието) на метала. Теглото не е стандартизирано – всеки път трябва да се тегли, реже и т.н., което бави размяната и създава риск от измами. Затова в определен момент започва изсичането на монети. Те са с определен стандарт – тегло и проба, което улеснява измерването на точното количество.

Хората натрупват богатство под формата на злато, сребро и мед в монети. Това обаче крие рискове от кражби, изисква се място и условия за съхранение и т.н. Затова хората започват да съхраняват своето богатство в първообразите на съвременните банки. Те депозирали монетите си при сарафите, срещу което получавали документ (менителница). Този документ доказвал, че вложителят Иван разполага със 100 златни жълтици, които сарафът Георги съхранява. Но когато Иван отишъл да търгува с Тодор, се оказало, че и Тодор ползва услугите на Георги. Вместо и двамата да теглят и внасят жълтици, те направили отбелязване на своите документи – че Георги трябва да прехвърли част от жълтиците на Иван по сметката на Тодор. Всъщност тези документи били първообраз на съвременните пари.

При това развитие на парите по естествен път се стига до т.нар. златен стандарт. При него всяка банкнота и монета съответствала на строго определено количество благороден метал. Съответно те били платими в злато или сребро при предявяване от преносителя пред съответната централна банка. Днес този златен стандарт не се прилага. Една от причините е, че благородните метали са в ограничено количество и се добиват трудно.

За да работи икономиката добре обаче, е необходимо достатъчно количество пари. В противен случай размяната ще се забавя и ще се затруднява. Ако не е добито ново злато, срещу едно и също количество пари ще се търгуват все повече и повече стоки. При това положение цената на стоките ще пада. Но това ще стимулира всеки да задържа парите си, защото утре те ще струват повече. Но това ще бъде вярно и утре, т.е. ако хората са демотивирани да потребяват, няма и да произвеждат, а икономиките няма да се развиват.

Спекулира се, че отпадането на златния стандарт лишава днешните пари от реална стойност. Това категорично не е така. Те са обезпечени с всички активи, които централните банки притежават – други валути, ценни книжа, златни резерви, включително активи като земи, сгради, машини и т.н. Съществуват обаче и алтернативни възгледи за развитието на парите.