Често хората приравняват всички суми, които плащат на държавните и общинските органи, на данъци. Въпреки че немалка част от публичните задължения се събират от Националната агенция за приходите (НАП), те са съвсем различни по своето естество и е важно да се разграничават.

 

Осигурителни вноски

Социалноосигурителните вноски се дължат само за доходи от положен труд. За разлика от данъците, при тях има „таван“ – максималният осигурителен доход, над който те вече не са дължими. Същевременно, те са целеви и размерът им е обвързан с това, което човек получава насреща. От сумата на вноските в държавното обществено осигуряване (ДОО) например, което се управлява от Националния осигурителен институт (НОИ), зависи обезщетението, което би се получавало при безработица, при временна нетрудоспособност вследствие на общо заболяване и майчинство, както и размерът на пенсията от първия стълб на пенсионната система.

Към осигурителните вноски спадат и тези за допълнително задължително пенсионно осигуряване (втория стълб на пенсионната система). Въпреки че се събират служебно от държавата, те не постъпват в нейния бюджет, а в индивидуалните партиди на осигурените лица в частните пенсионни фондове. Затова е важно да се подчертае, че не всички удръжки от брутната заплата, постъпват в държавата.

За разлика от социалните, здравноосигурителните вноски се дължат дори когато човек не полага труд. Те също са целеви – осигуряват достъп до държавната система на здравеопазване, управлявана чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Дори да не сте здравноосигурен, при необходимост ще ви бъде предоставена спешна помощ, без да е необходимо заплащане. Става въпрос обаче единствено за състояния, застрашаващи човешкия живот. За всички други случаи, включително за получаване на неотложна помощ, е необходимо да сте заплащали своите здравни осигуровки.

Повече информация за социалните и здравните осигурителни вноски можете да намерите в статията „Осигуряване. Фонд „Пенсии“.

 

Такси

Таксите се дължат, когато бюджетни организации ви оказват конкретна услуга – например издаване на документ за самоличност, на справка или удостоверение. Заплаща се такса и за използването на републиканската пътна мрежа – винетна или тол. За разлика от данъка, при таксите получавате нещо конкретно насреща, което може ясно и лесно да се обвърже с направените разходи за предоставянето му – например поддържането на пътната инфраструктура. Ако не шофирате извън своето населено място, не ползвате магистралите и затова не допринасяте за тяхното изграждане и поддръжка. Не може обаче лесно да се определи дали и колко шофирате в населеното си място, поради което плащате данък, ако притежавате МПС.

Заедно с данъка върху недвижимото имущество, заплащате и такса за битови отпадъци. Тя също погрешно се възприема за данък, но всъщност срещу нея се получава конкретна услуга – събиране, извозване и обработване (обезвреждане) на смет. При таксите както централната, така и местната власт, се стремят да обвързват събраната сума с разходите за нейното предоставяне. По тази причина има различни идеи в посока „замърсителят плаща“. За да се реализира този принцип, е възможно например контейнерите да се отварят само с карта и да се измерва теглото на отпадъците. Алтернатива е събирането единствено в специални чували, при които определящ е обемът и т.н. Подобни практики успешно се прилагат в други държави.

Подобен принцип на обвързване на разходите със събраната сума са и тол таксите. При винетните такси няма значение колко километра се изминават по републиканската мрежа в рамките на фиксирания период. Това обаче не е справедливо, защото се заплаща една и съща сума от човек, изминал 500 км и от такъв, изминал 50 000 км. Същевременно вторият е амортизирал в по-висока степен пътищата. Този проблем се решава чрез тол таксите, като дължимата сума вече се обвързва пряко с изминатото разстояние. Те обаче се прилагат само за магистрали, тъй като тяхното изграждане и поддържане е най-скъпо.

Традиционно на местно ниво се прилагат различни видове такси, сред които за притежаване на куче; ползване на тротоари, площади, улични платна и др.

 

Глоби

Глобите не се налагат, за да се получават приходи от държавните и общинските органи. От една страна, тяхната цел е превенция – да демотивират нарушението на правилата, въведени с различните разпоредби в законите и наредбите. От друга страна, те санкционират нарушителите, за да коригират тяхното поведение.

Налагането на глоби се извършва чрез наказателни постановления, издадени въз основа на актове за установяване на административни нарушения. Тези постановления подлежат на обжалване по предвидения в съответния закон ред, като органът, наложил санкцията, следва да докаже вината на нарушителя. По посочените причини глобите се различават съществено от данъците и осигурителните вноски. Давността е по-кратка и се определя съгласно Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а не по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Същевременно при тях не се дължи лихва, а напротив – често има стимул за своевременното им заплащане, който се явява в определен процент отстъпка от дължимата сума.

 

При необходимост проверете актуалността на размера на различните видове плащания към държавата в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Задължения, събирани от НАП

Национален осигурителен институт

Национална здравноосигурителна каса

Закон за административните нарушения и наказания

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс