Социалното осигуряване е система, чрез която държавата осигурява защита на гражданите при възникване на определени социални рискове. Частният сектор може да предлага допълнително осигуряване, което допълва публичната система, но не я замества. Поради ключовата ѝ роля за защита на хората и поддържане на социалната справедливост, в повечето държави е въведено задължително държавно обществено осигуряване. В България то се урежда чрез Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Един от основните принципи в социалното осигуряване е солидарният. Това означава, че осигурителните вноски не се използват само за индивидуалните нужди на този, който ги внася. Средствата по фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) се набират от осигурителните вноски, превеждани от/за всички лица, които са осигурени във фондовете на ДОО за съответните социални рискове/общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, ,майчинство, безработица, старост/, а се разходват при осигурителен случай по отношение на конкретно осигурено лице.

Често хората не правят ясна разлика между социално осигуряване и данъци, тъй като и двете се удържат от брутната заплата. Разликата е съществена. При осигуряването има пряка връзка между внасяните суми и размера на обезщетенията. При данъците няма такава зависимост – независимо колко е платил, човек има достъп до същите публични блага. Ако работодателят не осигурява служителя си върху реалния размер на получения доход, той фактически го ощетява – служителят ще получи по-малък размер пенсия и обезщетения при временна неработоспособност, майчинство или безработица. Същевременно данък се дължи за различни видове доходи, а осигуровки – само за доходи от трудова дейност и други доходи, подлежащи на осигуряване.

Друга съществена разлика по отношение на данъците и осигуряването е установения „таван“, върху който се внасят осигурителни вноски – максимален месечен осигурителен доход съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година, отнасящ се за всички осигурени лица. При получени доходи над максималния месечен размер на осигурителния доход не се дължат осигурителни вноски, но те се облагат с данък.

В България осигурителната система се управлява от Националния осигурителен институт (НОИ), който отговаря за бюджета на ДОО. Полагането на труд е основополагащо за ДОО. Упражняването на съответната трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове. В структурата на ДОО има няколко отделни фонда, като най-голям е фонд „Пенсии“. Повече за останалите осигурителни рискове, както и допълнителното пенсионно и здравно осигуряване може да намерите в статията „Други осигуровки. Здравно осигуряване“.

 

Фонд „Пенсии“

От фонд „Пенсии“ на ДОО се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и наследствени пенсии. Пенсиите на настоящите пенсионери се изплащат чрез осигурителните вноски на работещите в момента. Така функционира солидарният принцип, за разлика от капиталовия, който е характерен за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в частен фонд.

Към 2025 г. за пенсиониране се изискват 62 г. и 4 м. възраст и 36 г. и 8 м. стаж за жените. При мъжете изискуемата възраст е 64 г. и 8 м., а стажът – 39 г. и 8 м. До 2037 г. изискванията за стаж и възраст ще нарастват постепенно до 37 г. стаж и 65 г. възраст за жените и до 40 г. стаж и 65 г. възраст за мъжете. Възможно е човек да се пенсионира и без изискуемия стаж, ако е навършил 67 г. и има поне 15 години осигурителен стаж.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по формула, която включва средномесечния осигурителен доход за страната за 12 месеца на отпускане на пенсията; индивидуален коефициент на лицето, свързан с неговия осигурителен принос и осигурителният стаж на лицето, преобразуван към трета категория труд.

Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по формула, която включва средномесечния осигурителен доход за страната за 12 месеца на отпускане на пенсията; индивидуален коефициент на лицето до датата на инвалидизирането, действителният осигурителен стаж и признатият осигурителен стаж.

Наследствена пенсия се изплаща на децата на починалите до 18-годишна възраст или ако продължават своето обучение – до края му, но не по-късно от 26 години. Право на нея имат както родените в брака, така и извън него. Осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Право на наследствена пенсия има също преживелият съпруг – до 5 години по-рано от възрастта му за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В определени случаи право на пенсия имат и родителите.

Фонд „Пенсии“ се финансира основно чрез осигурителните вноски на работещите лица, но при недостиг на средства се допълва с трансфери от държавния бюджет, като на практика се финансира основно от данъчните приходи.

Размерът на осигурителната вноска за фонд “Пенсии“ за лицата, работещи при условията на трета категория труд, са  както следва:

·         19,8 %   за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., от които 11,02 % за сметка на осигурителя и 8,78 % за сметка на осигуреното лице;

·         14,8 % за лицата, родени след 31 декември 1959 г., от  които 8,22 % за сметка на осигурителя и 6,58 % за сметка на осигуреното лице.

За фонд „Пенсии“ задължително се осигуряват лицата, работещи по трудови договори, лицата, работещи по извънтрудови правоотношения (при условие че полученото месечно възнаграждение е равно или по–голямо от минималната работна заплата (МРЗ) след приспадане на разходите за дейността по реда на ЗДДФЛ или ако лицето е осигурено на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение), самоосигуряващите се лица, независимо за кои социални рискове са избрали да се осигуряват и др.

 

Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“

Този фонд е самостоятелен от общия фонд „Пенсии“. Той касае пенсиите само на специфични категории осигурени – лица, работещи в специални условия – военни, полицаи, пожарникари, служители в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други. Те подлежат на пенсиониране при облекчени условия. Служителите не правят вноски за своя сметка в този фонд. Изплащат се аналогични видове пенсии на тези от фонд „Пенсии“.

 

Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се осъществява от частни пенсионноосигурителни дружества чрез управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове. В универсален пенсионен фонд (УПФ) са осигурени всички работещи, родени след 31.12.1959 г., а в професионален пенсионен фонд (ППФ) – всички работници, полагащи труд от І и ІІ категория, независимо от възрастта им. ДЗПО е изградено на капиталов принцип. Средствата на всяко осигурено лице се натрупват по негова индивидуална партида, на базата на която се изчислява пенсията му.

Размерът на вноската за ДЗПО-УПФ е 5% като се разпределя в съотношение 2,8% за осигурителя и 2,2% за сметка на осигуреното лице. Подробна информация е достъпна в раздел „Пенсиониране“.

 

При необходимост проверете актуалния размер на различните видове осигуровки в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Национален осигурителен институт

Кодекс за социално осигуряване