Известният автор Александър Милн е казал „Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде“. Тази мисъл е особено вярна, когато става въпрос за нашите финанси. За да бъде удовлетворен човек от своя живот, той трябва да си поставя цели, към които да се стреми.

През етапите от своя живот хората определят комбинации от цели с различен приоритет например: да създадат семейство, като отгледат и възпитат деца; да останат в историята с творчески прояви или спортни постижения; да допринесат за научно-технологичното развитие; да бъдат материално осигурени – с голямо собствено жилище, ваканционен имот, съвременен луксозен автомобил; да удовлетворят жаждата си за културни преживявания с околосветско пътешествие или с колекция от произведения на изкуството и т.н. Колкото и да са различни тези цели, общото между тях е, че дори когато не са материални, за постигането им винаги е наложително да се отделят необходими ресурси (напр. време, вложено в образование или в кариерно израстване).

Дори и да знаете каква е целта ви, за да я постигнете, ви трябва план за действие с конкретни етапи, разпределени последователно във времето. Обикновено много от стъпките за изпълнението им имат финансово изражение. Това е най-лесно видимо чрез цената на желания имот, автомобил или пътуване, но важи и за нематериалните цели. Ще ви бъдат необходими средства за образование, а докато учите, ще пропуснете доходите, които бихте могли да получавате, ако работите. Затова постигането на житейските цели неминуемо е обвързано с разработването и изпълнението на финансов план, чрез който да се обезпечат необходимите ресурси.

Най-общо процесът на финансово планиране включва: поставяне на финансови цели, определяне на техните финансови и времеви параметри, избор на средства за постигането им съобразно с индивидуалния рисков профил.

 

1.      Поставяне на финансови цели

Финансовите цели представляват своеобразна съвкупност от числово изражение – стойностно или материално, на вложените средства и постигнатите резултати (ползи или реализирана доходност). Затова те винаги са обвързани със заделяне на средства. С други думи, най-често се отказвате да потребявате днес в името на финансовата ви цел. Когато инвестирате, очаквате, че вложенията ви ще нарастват във времето и съответно ще можете да потребявате повече в бъдеще.

От гледна точка на техния времеви хоризонт финансовите цели могат да бъдат класифицирани в три основни категории: краткосрочни (между 6 и 18 месеца), средносрочни (до 5 години) и дългосрочни (над 5 до 20-30 години).

·         краткосрочни (между 6 и 18 месеца) – например за планирани ремонти, ваканции, покупка на мебели или уреди

·         средносрочни (до 5 години) – например за образование в университет, за покупка на ваканционен имот, за важен празник, свързан със значителни разходи или друга скъпа придобивка, която не може да се финансира от текущия доход

·         дългосрочни (от 5 до 10, 20 или дори 30 години) – за изплащане на ипотека, осигуряване на доход за годините, когато не желаем или не можем да се трудим.

В допълнение целите могат да се класифицират и според конкретната си насоченост, която може да изисква различен времеви хоризонт в зависимост от ситуацията. Такива цели например може да са:

·         Формиране и поддържане на фонд за спешни случаи (авариен), който обикновено представлява сумата, необходима за минимално присъщите разходи на човек или домакинство за 6 месеца, а при хората със свободни професии и нерегулярни доходи – дори за 12 месеца. Фондът е вашата предпазна мрежа в непредвидени случаи; с него можете да покриете неочаквано възникналите разходи, без да прибягвате до своите спестявания за конкретни цели или инвестициите ви. Традиционно в този фонд се заделят спестявания, които обикновено са високоликвидни (в парична форма), тъй като е много вероятно средствата от него да ви бъдат необходими в определен момент. Възможно е обаче и част от тях да бъдат инвестирани във високоликвидни активи, от които не се очаква особено висока доходност, тъй като хоризонтът им обикновено е много кратък.

·         Финансиране на образование, което изисква специфичен подход за всяка ситуация, тъй като зависи от възрастта на човека, очакваната продължителност на обучението и таксите за вида образователна институция – детска градина, училище или университет, и всички останали разходи.

·         Покупка на основно жилище, особено на първо жилище. Това е дългосрочна финансова цел, която често изисква натрупване на значителен начален капитал. Тази цел обикновено е с по-висок приоритет при младите хора и се планира с оглед срочността на ипотечните кредити.

·         Семейно планиране и грижа за здравето, към която се отнасят разходи за семейни събития като сватби, раждане на деца, както и средства за здравни разходи, особено в случай на сериозни заболявания или други непредвидени ситуации. Тези цели изискват създаването и поддържането както на фонд за спешни случаи, така и осигуряване на подходящи застраховки и специални спестовни планове.

·         Повишаване на жизнения стандарт, което, от една страна, може да бъде свързано с материални придобивки – закупуване на по-голям, комфортен, безопасен и съвременен автомобил; покупка на жилище с повече площ и по-централна локация; придобиване на ваканционен имот в близост до море или планина и др. От друга страна, може да е насочено към духовни или културни ценности – посещение на екзотични дестинации, организиране на околосветски пътешествия, колекциониране на произведения на изкуството и т.н.

·         Благотворителност и социални каузи, с които се ангажират все повече хора. Освен отделянето на време, това може да е свързано и с даряване на финансови средства.

·         Социална и екологична устойчивост, които за някои хора са определящи фактори и те инвестират с предимство в проекти и компании, които отговарят на техните ценности, свързани с екологията, социалните въпроси и добрите управленските стандарти (ESG).

·         Наследствено планиране, свързано с инвестиране за предаване на активи на следващото поколение, е позната и често срещана цел.

 

2.      Дефиниране на конкретните параметри на финансовите цели

След като целите са уточнени, е важно да определите точни времеви и финансови параметри за всяка от тях.

Финансовите цели, както и всички добре формулирани цели, трябва да бъдат конкретни, измерими, постижими, реалистични и обвързани с краен срок или т.нар. SMART цели (акроним от англ. – specific, measurable, achievable, realistic, time-related).

Например, ако целта е осигуряване на средства за обучение в университет, тя може да бъде формулирана по следния начин: „Нужни са средства за покриване на първите две години от обучението в университет. Тези средства ще трябват след 10 години, а разходите по днешни оценки, възлизат на 8000 евро на година“. Планирането в дадения пример включва прогнозиране на необходимата сума и предвиждане на възможен ръст в разходите за образование, така че да сте подготвени за реалната стойност на тази цел.

Заедно с това трябва да прецените дали целта ви е реалистична – все пак, за да я постигнете, трябва да заделяте средства от текущото си потребление, без да нарушавате драстично стандарта си на живот. Затова трябва да прецените каква сума можете да отделите за инвестиции – наведнъж или периодично.

Добре дефинираната цел – конкретно описана и с ясни параметри по отношение на времевия хоризонт и очакваните разходи, улеснява избора на инвестиционни инструменти и стратегии.

 

3.      Определяне на рисковия профил

Този етап е съществен, защото е свързан с определянето на подходящите за вас инвестиционни инструменти. За да се направи правилна оценка на рисковия профил, трябва да бъдат отчетени три основни измерения на риска, първите две от които представляват финансови величини, а третото е психологическа характеристика:

·         необходим риск – свързва се с доходността, която е нужна за постигане на целта ви

·         поносимост към риск– отразява в каква степен плановете ви могат да издържат на въздействието на неблагоприятни събития и да понесете загуби, без това да доведе до невъзможност за постигане на целта

·         търпимост към риск – представлява вашата индивидуална нагласа и готовност за поемане на финансов риск.

 

4.      Избор на инструменти за постигане на финансовата цел

На този етап се дава отговор на въпроса с какви инструменти да постигнете финансовите си цели. Ето някои ориентировъчни примери: 

·         За краткосрочните цели са подходящи инструменти, които осигуряват бърза ликвидност – като разплащателни или спестовни сметки, както и срочни депозити в банка. По-напредналите инвеститори биха могли да погледнат към структурирани депозити с гарантирана главница или консервативни фондове на паричния пазар.

·         За средносрочните цели добра основа за формиране на портфейл може да бъде инвестицията в облигации или във фонд, базиран на облигации.

·         За дългосрочните цели универсално решение е добрият баланс между инвестиции в акции и в облигации, диверсифицирани на географски и секторен принцип. При целите с хоризонт над 10 години инвестициите в акции в исторически план носят най-добра дългосрочна възвръщаемост. Но трябва да се подчертае, че историческите данни не са условие или гаранция за бъдеща доходност.

Препоръчителна стратегия, особено по отношение на цели с времеви хоризонт над няколко години е да създадете подходящ инвестиционен портфейл, за да се възползвате от предимствата на диверсификацията. Можете да се заемете с това самостоятелно, като отчетете спецификите на различните финансови инструменти, или да се доверите на професионалист, който да изготви стратегия според вашите цели. Друга опция е да изберете фондове с инвестиционна политика и разпределение на активите. Независимо от очертаните подходи по отношение на инструментите и срочността на инвестициите, те винаги трябва да съответстват на личните ви цели и рисков профил.

Безценен практически инструмент, който ви помага да изпълнявате своя финансов план, е бюджетът. Краткосрочните ви цели обикновено намират пряко изражение в отделна негова позиция – например натрупването на средства в авариен фонд или изплащането на компютър, необходим за образователни цели. Чрез него дългосрочните цели се  разпределят на по-малки във времето и всеки период (месец или година) допринася в съответната степен за изпълнението на бъдещата цел – например спестяване на средства за самоучастие при покупка на недвижим имот с ипотечен кредит или заделяне на средства за пенсионния период.