Терминологичен речник

Заблуждаваща търговска практика

Нелоялна търговска практика, която съдържа невярна информация и подвежда или по някакъв начин заблуждава, или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Списък с търговски практики, които във всички случаи се разглеждат като заблуждаващи, е посочен в Закона за защита на потребителите.

Заветник

Лице, което получава конкретно определено благо (като вещ, сума пари, право и др.) чрез завещание, но не става наследник на цялото имущество или на идеална част от него. Заветникът може да получи завета само чрез наследника.

Завет (частно (единично) завещание)

Завещание, което се отнася до определено имущество. То придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е направено. Различава се от общо завещание, което се отнася не до конкретен имот, а до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя.

Завещател

Лице, което съставя завещание и чрез него определя как ще се разпределя неговото имущество след смъртта му. Завещателят има право да разпорежда със своето имущество в полза на избрани от него лица (заветници), като същевременно не може да нарушава законовите права на наследниците по закон (например запазена част).

Задлъжнялост

Един от ключовите критерии при оценка на кредитоспособността, при който се анализират текущите задължения на лицето – кредити, лизинги и други. Прекомерната задлъжнялост може да сигнализира за риск, дори при стабилни доходи.

Задължителни осигурителни вноски

Суми, които се плащат всеки месец от работещи хора, техните работодатели и от самоосигуряващи се лица в различни фондове на държавата – например за пенсия, здравеопазване, безработица и трудова злополука. Целта на тези вноски е да осигурят защита и помощ в бъдеще, когато човек се пенсионира, остане без работа, разболее се или претърпи инцидент.

Задължително здравно осигуряване

Система, при която всички граждани са законово задължени да плащат здравноосигурителни вноски, средствата от коио се акумулират в Националната здравноосигурителна каса и се използват за финансиране на основни здравни услуги, медицинска помощ, профилактични прегледи и лечение, с цел гарантиране на достъп до здравеопазване за всички обхванати лица.

Заем

Договорно правоотношение, при което едно лице (заемодател) предоставя на друго лице (заемополучател) парични средства или други заместими вещи със задължението те да бъдат върнати в същия вид, количество и качество в договорен срок. Заемът може да бъде възмезден (с лихва) или безвъзмезден (без лихва). В ежедневната употреба често се използва като синоним на „кредит“, но в правния и финансовия смисъл има разграничение. „Кредит“ се предоставя само от банка или финансова институция и винаги е възмезден (с лихва), докато „заем“ може да се предоставя от всяко лице и не е задължително да включва лихва.

Заемодател

Физическо или юридическо лице (включително финансова институция), което предоставя парични средства, стоки или услуги на друго лице (заемополучател) при определени условия – обикновено срещу лихва и с уговорен срок за връщане. Заемодателят има право да изисква изпълнение на договорените условия, включително погасяване на главницата и лихвите, а в някои случаи заемът може да бъде обезпечен с имущество или други гаранции.