Терминологичен речник
Обезпечение
Актив или правна гаранция, предоставена за изплащане на дълг или изпълнение на задължение. Може да включва конкретен залог на имущество или всякакъв вид юридическа гаранция за задължение.
Обезпечени облигации
Облигации, гарантирани с активи, като недвижими имоти, оборудване или други ценни активи, които служат като обезпечение за инвеститорите.
Обезпечен кредит
Кредит, при който има пряко обезпечение – гаранция за изплащането му, свързана със залог на имущество.
Обезщетение
Правно или договорно задължение за компенсиране на лице за претърпени загуби или вреди с цел засегнатото лице да не понесе финансови щети. Често се използва в застрахователни и договорни отношения.
Обезщетение за безработица
Парично плащане, предоставяно от държавата чрез Националния осигурителен институт на лица, които са осигурявани за този риск, отговарят на всички изисквания и са регистрирани като безработни в съответното Бюро по труда. В Кодекса за социално осигуряване са регламентирани условията, на които трябва да отговарят лицата, както и срокът за получаването на обезщетението. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Обезщетение (компенсация)
Паричната сума, изплатена на пострадало лице с цел възстановяване на предишното му състояние след претърпяна загуба, повреда или нараняване.
Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
Еднократно парично плащане, което работодателят дължи на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор, когато лицето вече има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст според Кодекса за социално осигуряване. Съгласно Кодекса на труда размерът на обезщетението е равен на двумесечното последно брутно трудово възнаграждение или, ако лицето има 10 години трудов стаж през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия – шестмесечното брутно възнаграждение.
Облагаем доход
Сумата на придобитите доходи от всички източници през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаемите по закон, след приспадане на разходите, предвидени в закона.
Облигация
Дългова ценна книга, чрез която емитентът (държава, община, акционерно дружество или финансова институция) поема задължение да изплати на притежателя на облигацията определена сума пари (номинал) на предварително определена дата (падеж), както и договорени лихвени плащания (купонни плащания) през срока на облигацията. Те се използват като инструмент за набиране на капитал и осигуряват на инвеститорите редовен доход и връщане на вложения капитал при падежа. Облигациите се считат за по-нискорискови инвестиции в сравнение с акциите, особено когато са издадени от държави или стабилни компании, но все пак носят риск от неплащане (кредитен риск) и пазарни колебания в стойността им.
Партньори
