Терминологичен речник
Наследяване по завещание
Начин за разпределяне на имущество след смъртта на собственика, при който волята на починалия, изразена в завещание – саморъчно или нотариално, определя наследниците и разпределението на имуществото. Завещанието може да бъде направено от лице, навършило 18 години, което не е под пълно запрещение и е способно да разбира и оценява последствията от своите действия. Завещателят може да се разпорежда само с имуществото, което не засяга запазената част на законните наследници – низходящи, родители и съпруг. Завещанието може да бъде общо (универсално), когато обхваща цялото или част от имуществото на завещателя, като лицето, в полза на което е направено, придобива качеството на наследник, или частно (единично/завет), когато се отнася до конкретно имущество и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е направено.
Наследяване по закон
Вид наследяване, при което имуществото на починало лице (наследодател) преминава към определените в закона лица (наследници по закон), когато няма завещание, завещанието е нищожно или недействително, не обхваща цялото имущество, или наследниците по завещание са се отказали, починали са преди наследодателя или са отстранени. Наследниците по закон са определени в Закона за наследството и включват съпруг, както и лица, свързани с наследодателя по родство, като се следва определена йерархия (степени) – деца, родители, братя и сестри и други роднини, като по-близкият кръг изключва по-далечните. Наследството се придобива чрез приемане – изрично (с писмено заявление) или мълчаливо (чрез действия, показващи намерение да се наследи, като ползване или управление на имуществото). То може да бъде отказано чрез писмен отказ пред нотариус.
Настойник - речник за деца
Човек, който се грижи за дете, когато родителите не могат. Той взема важни решения за детето и се грижи за неговата безопасност и нужди, докато порасне.
Небанкова финансова институция
Финансово дружество, лицензирано от Българската народна банка за извършване на финансови операции, но което не притежава банков лиценз. Към тази категория спадат: кредитни и финансови институции, застрахователни дружества, пенсионни фондове, здравни фондове, инвестиционни дружества и колективни инвестиционни схеми.
Недвижимо имущество (недвижим имот)
Собственост на физическо или юридическо лице върху земя или обект – сграда или друга постройка, трайно прикрепена към земята, чието местоположение не може да бъде променено без разрушаване на физическата ѝ цялост. Недвижимото имущество подлежи на вписване в имотния регистър. Правото на собственост върху такъв имот се доказва чрез нотариален акт и се прехвърля по специален ред, включително чрез покупко-продажба, дарение, наследяване и други форми на придобиване.
Нелоялна търговска практика
Търговска практика спрямо потребителя, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност на търговеца и която променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена или който е засегнат от нея. Нелоялните търговски практики могат да бъдат заблуждаващи или агресивни и са регламентирани в Закона за защита на потребителите.
Необезпечени облигации
Облигации, които не са гарантирани със специфични активи на емитента, а изплащането им зависи от общите приходи и кредитоспособността на компанията. Поради по-високия риск, който носят за инвеститорите, обикновено предлагат по-висока доходност.
Необезпечен кредит
Кредитен продукт, при който не се изисква пряко обезпечение за изплащането на заема. Това означава, че кредитът не е свързан с предоставяне на допълнителна гаранция под формата на залог на имущество или други активи.
Неплатежоспособност
Състояние, при което физическо или юридическо лице не може да плаща дълговете си в срок.
Партньори
