Преди да пристъпите към избор на подходяща за вас инвестиционна стратегия е важно да сте „написали домашното си“ – да сте определили ясно целите си и рисковия си профил, да имате финансов план как да осигурявате средствата за инвестиции, без това да нарушава нормалния ви житейски ритъм. Друга част от „домашното“ е да сте се погрижили за финансовата си устойчивост, което включва създаването и поддържането на фонд за спешни случаи и изплащане на задълженията с най-високи лихви.

Най-общо, инвестиционната стратегия характеризира начина, по който инвестирате. Ето някои основни аспекти, с които е добре да сте наясно, преди да решите какво е подходящо за вас.

 

1.      Инвестиционно консултиране

Инвестиционното планиране изисква комплексен подход и специализирани познания. Затова вариант е да се потърси помощ от професионалист в съответната област. По отношение на инвестиционните съвети трябва да имате предвид, че за покупка или продажба на конкретни финансови инструменти могат да се използват услугите на правоспособни инвестиционни консултанти, които работят за инвестиционни посредници или управляващи дружества, или са обвързани агенти със съответните права.

 

2.      Трейдъри и инвеститори

Мнозина са чували тези понятия, но какво всъщност означават и каква е разликата между тях.

Трейдърите се фокусират върху краткосрочни движения на пазара, опитвайки се да извлекат печалба от малки, но бързи промени в цените на активите. Например, ако трейдърът забележи повишено търсене на акции в технологични компании, може да купи такива акции сутринта и да ги продаде по-късно през деня или след няколко дни или седмици, ако цената им се е повишила.

Трейдърите имат по-агресивен подход. Тяхната цел е да максимизират краткосрочните печалби, като за целта обикновено използват технически анализ, който се базира на историческите движения на цените и графиките.

Трейдърите могат да са склонни да участват и в спекулативни сделки – въпреки че не виждат добра дългосрочна перспектива при определен актив, да се възползват от потенциалното краткосрочно движение в неговата цена. За тази цел се следят не само новините, които биха повлияли тенденциите на пазарите, но дори и слухове.

Обичайно трейдърите поемат по-високи нива на риск поради динамиката на пазара и честите сделки, които извършват. Те  използват различни стратегии за управление на риска, за да се защитят от потенциални загуби, например при неправилни прогнози за движение на цените на финансовите инструменти. Такива са стратегиите за използване на поръчки за ограничаване на загубите (Stop-Loss orders) или ливъридж – използване на ефекта на лоста.

Ливъриджът представлява метод, при който трейдърите използват заемни средства за увеличаване на потенциалната печалба от сделка. Това може значително да увеличи както възможностите за печалба, така и рисковете, тъй като загубите също могат да бъдат умножени. При използването на ливъридж, инвеститорите депозират малък процент от стойността на позицията като маржин, което им позволява да управляват голяма сума финансови активи с относително малка собствена инвестиция. Използването на ливъридж изисква добра пазарна преценка и стриктен контрол на риска, тъй като грешките могат бързо да доведат до значителни загуби. Инвеститорите трябва внимателно да обмислят своята стратегия и да използват инструменти като поръчки за ограничаване на загубите (stop-loss), за да ограничат потенциалния негативен ефект от търговията с ливъридж.

Обърнете внимание: Трейдърите поемат значителни рискове и техните инвестиционни стратегии много често не са подходящи за хора, които нямат достатъчно познания за финансовите пазари и опит в търговията с финансови инструменти. 

Инвеститорите обикновено имат дългосрочна стратегия, базирана на перспективите на дадена компания, сектор или индустрия. Те разглеждат финансовите инструменти като средство за нарастване на инвестицията в средносточен и дългосрочен план, залагайки на устойчивост и стабилност в бъдеще. Фундаменталният анализ е основният инструмент за оценка на потенциала на даден актив, който включва разглеждане на финансови отчети, прогнозиране на ръста на приходите и разходите, както и анализ на индустриалните тенденции и икономическите условия.

Инвеститорите приемат краткосрочните колебания на пазара като част от дългосрочния процес на изграждане на своите инвестиционни стратегии и се въздържат от чести продажби или покупки, освен в случаи на фундаментални промени в пазарните условия. Инвеститорите разчитат на диверсификация, за да намалят риска в портфейлите си.

 

3.      Активно инвестиране

Активното инвестиране е подход, при който инвеститорите се стремят да надминат доходността на пазарния индекс или друг еталон (бенчмарк), като се възползват от пазарните възможности. Най-често се прилага от професионалисти като портфолио мениджъри. Ето някои основни предимства на този тип стратегия:

·         Потенциал за по-висока доходност

Основното предимство на активното инвестиране е стремежът към постигане на по-висока доходност спрямо пазарния индекс. Професионалните портфолио мениджъри избират активи и прилагат стратегии, за които вярват, че ще донесат по-добри резултати от тези на стандартните индекси. 

·         Гъвкавост и адаптивност

Активното инвестиране позволява на портфейлните мениджъри бързо да адаптират стратегията спрямо променящите се пазарни условия. Ако се появят нови възможности или ако пазарът е нестабилен, те могат да пренасочат инвестициите към по-перспективни сектори или да променят портфейла, за да минимизират рисковете. Тази гъвкавост позволява на активните мениджъри да реагират бързо спрямо различни фактори като икономически новини, промени в политиките и излизане на финансови отчети.

·         Персонализирана стратегия спрямо инвестиционните цели

Активното инвестиране дава възможност за персонализирано управление на портфейла. Това означава, че стратегията може да бъде адаптирана към конкретните цели, времеви хоризонт и толерантността към риск на инвеститора. Например активният мениджър може да избере по-рискови акции за по-агресивен портфейл или да инвестира в по-стабилни активи за инвеститори, търсещи сигурност и устойчив доход.

·         Потенциал за защита при спад на пазара

Активните мениджъри имат възможността да използват стратегии за намаляване на загубите при неблагоприятни пазарни условия. Те могат да излизат от определени позиции, ако сметнат, че дадени активи ще понижат стойността си или да инвестират в активи, които обикновено са по-стабилни по време на икономически спад. Тази адаптивност помага на инвеститорите да се защитят при спад на пазара и да запазят стойността на портфейла.

 

4.      Пасивно инвестиране

Пасивното инвестиране е стратегия, която разчита на дългосрочното задържане на активите, целейки стабилна и предсказуема доходност с минимално количество сделки. Ето някои основни предимства на този подход:

·         По-ниски разходи за управление

Едно от най-важните предимства на пасивното инвестиране е по-ниската цена. Тъй като не се извършват чести покупки и продажби и няма необходимост от наемането на висококвалифицирани специалисти, транзакционни разходи и таксите за управление са значително по-малки в сравнение с активното инвестиране. Борсово търгуваните фондове (exchange-traded funds, ETF), които репликират известни индекси, обикновено имат минимални такси за управление, което ги прави достъпни и ефективни за широк кръг от инвеститори.

·         По-малък риск от човешки грешки

Тъй като пасивното инвестиране не изисква непрекъсната търговия и вземане на решения, рискът от човешки грешки е значително намален. 

·         Стабилна и предсказуема очаквана доходност

Пасивното инвестиране предлага на инвеститорите предимството на стабилността, като доходността на портфейла обикновено следва възвръщаемостта на индекса или пазара, който се репликира. Исторически данни показват, че индексите като S&P 500 например, предоставят средна годишна възвръщаемост, която често надвишава тази на активните фондове. 

Обърнете внимание: Индексът S&P 500, включващ 500 от най-големите компании в САЩ, отразява общото състояние на американския фондов пазар и служи като еталон за измерване на пазарната възвръщаемост. Съществуват множество индекси:

-          Euro Stoxx 50 – който обхваща 50 от най-големите компании в еврозоната и служи като показател за представянето на европейския пазар;

-          FTSE 100 – британски индекс, включващ 100-те най-големи компании, регистрирани на Лондонската фондова борса;

-          DAX – германски индекс, който проследява 40-те най-големи публично търгувани компании на Франкфуртската фондова борса.

-          SOFIX е основният индекс на Българската фондова борса (БФБ), който включва 15-те най-ликвидни и представителни компании на борсата. Той служи като показател за представянето на българския капиталов пазар.

·         Диверсификация и по-ниска зависимост от индивидуални активи

Много пасивни стратегии, като прилаганите при борсово търгуваните фондове (ЕTF) или индексните взаимни фондове, предоставят естествена диверсификация, тъй като включват множество компании от различни сектори. Тази широка експозиция към различни активи намалява риска, свързан с индивидуални компании или сектори.

·         Подходящо за дългосрочни цели

Пасивното инвестиране се основава на дългосрочния потенциал за растеж на пазара. За инвеститори, които търсят натрупване на капитал в дългосрочен план – например за пенсия или за образование на децата, този подход е оптимален, тъй като следва пазарните тенденции и се възползва от времето за изглаждане на волатилността.

Какво да изберете – активно или пасивно инвестиране, зависи от индивидуалните ви нагласи и предпочитания. За дребните инвеститори има широки възможности. Те могат да вложат средства във взаимни фондове, чиито инвестиции се управляват активно, или да ги насочат към индексни взаимни фондове или ETF.

 

5.      Систематично инвестиране

Систематичното инвестиране е популярна стратегия за пасивно инвестиране, основана на принципа на усредняване на разходите (известна като dollar-cost averaging, DCA). Това означава да инвестирате еднаква сума на определен интервал от време в дадени активи. Така, през даден дълъг период, вие купувате активи на различни цени – високи, ниски, средни. В моменти на пазарен спад ще можете да инвестирате в повече активи заради изгодните цени и обратно. В резултат се очаква да постигнете много добра усреднена цена и оттам положителна доходност като цяло.

Например, ако сте придобили 100 единици от определен актив срещу 50 евро за единица, а след това цената се понижи до 40 евро за единица, вие можете да закупите още 100 единици, при което средната ви цена на придобиване става 45 евро. Съответно когато активът достигне 48 евро за единица, резултатът от общата ви инвестиция ще бъде положителен.

Важно предимство на тази стратегия е, че ви спестява стреса и емоциите покрай инвестирането, защото няма да се тревожите постоянно дали купувате активи в точния пазарен момент,  дали не пропускате да направите „удар“.

За дребните инвеститори на пазара се предлага богат избор от т.нар. систематични инвестиционни планове, предлагани от финансовите дружества. Те са базирани именно на стратегията за систематично инвестиране, най-често чрез определени от вас равни месечни вноски за даден период от време. По правило средствата за инвестиции се превеждат автоматично от вашата сметка, което има допълнителен дисциплиниращ ефект при управление на личните ни финанси.

При търгуването с финансови инструменти може да се сключи и т.нар. „договор за разлика“ (от англ. contract for difference, CFD). Това е по-сложен деривативен продукт (производен инструмент, дериват), който се базира най-често върху основните активи, разгледани в статията "Видове инвестиции", но който не е подходящ за неопитни инвеститори. При този договор купувачът всъщност не притежава конкретния актив (акции, суровини, злато, валути, криптоактиви и др.), а се договаря с продавача на договора за уреждане на разликата в цената между настоящия и бъдещ момент. 

При откриването на „дълга позиция“ купувачът очаква цената да се покачва и ако това се случи, той ще реализира печалба за сметка на продавача. При „къса позиция“ логиката е противоположна – купувачът очаква цената да се понижава. Когато очакванията на купувача са погрешни, печалба реализира продавачът. Тъй като всичко това се случва на т.нар. „извънборсов“ пазар, купувачът не може да се разпорежда и да оперира с основния актив.

Обърнете внимание: Имайте предвид, че голяма част от неопитните инвеститори губят съществена част от своите средства, когато търгуват със сложни инструменти.

Можете да инвестирате самостоятелно – да подавате поръчки за покупка и продажба на финансови инструменти -  като отворите инвестиционна сметка/сметка за търговия в платформа за търговия, предоставена ви от инвестиционен посредник (напр. в мобилно приложение или уебсайт). В този случай освен високия риск, който поемате, има редица особености, свързани с декларирането и данъчното облагане на притежаваните активи и реализираната доходност от тях. Третирането може да бъде различно в зависимост от това дали упражнявате дейността по занятие (т.е. като стопанска дейност – според броя и обема на сделките), дали оперирате на регулиран пазар, какъв точно е видът на финансовите инструменти и т.н. По тази причина за всеки отделен случай е добре да направите самостоятелно проучване или да се консултирате с експерт.

 

Полезни връзки:

Българска фондова борса

Комисията за финансов надзор

Инвестиционна дейност

Списъци поднадзорни лица

Правоспособни инвестиционни консултанти

Инвестиционни посредници

Управляващи дружества