Дълг, кредит и кредитори

Много често за постигането на финансовите ви цели – било то нов автомобил, ремонт на апартамента или друго, са необходими налични средства, с които към момента не разполагате. В подобни случаи вариантите са най-общо два. Единият е да отложите реализацията на целта си за бъдещ период, когато ще сте натрупали нужните средства чрез спестяване или инвестиции. Това обаче не винаги е най-удачното решение. Например имате нужда от дом за семейството си сега, а не след 30 години, когато децата ще са поели собствения си път. Или пък целта ви е да повишите квалификацията си (чрез курсове, следваща образователна степен и т.н.), което ще ви помогне да повишите доходите си. Другият вариант е да осигурите необходимите в момента средства чрез вземане на кредит, който ще изплащате чрез част от бъдещите си доходи.

 

Какво означава да встъпиш в дълг?

Встъпването в дълг е налично финансово задължение, при което трябва да се върне определена сума пари на лицето, което ги е предоставило, при договорени условия. Задължението може да възникне под различни форми - теглене на кредит от банка или финансова институция; покупка на стоки и услуги на изплащане; заем от приятел или близък. Вземането на заем от роднина може да е  само по силата на устна договорка и без да плащате цена за заетите средства, но при тегленето на кредит от банка или финансова институция е различно.

 

Какво представлява кредитът?

Кредитът е финансов инструмент, чрез който дадена институция (кредитор) предоставя на физическо или юридическо лице (кредитополучател) парични средства срещу определена цена – лихва. Отношенията между двете страни са уредени  чрез  писмен договор, включващ всички условия по кредита – общо дължима сума, лихвен процент, такси, срок, начин на погасяване и други.

На пазара се предлага богата гама от кредитни продукти – потребителски кредити, ипотечни и жилищни кредити, овърдрафт, револвиращи кредити, лизинг, студентски кредити и др. (за повече информация виж статиите „Потребителски кредити“, „Други кредити за потребители“, „Ипотечни кредити“). Голямото разнообразие  отразява различните  житейски ситуации, при които възниква нуждата от ползване на заемни средства.  Най-често срещаните са :

• Големи покупки: Закупуването  на основно жилище, инвестиционен имот или автомобил често изисква използване на заем , тъй като придобиването им е свързано с налични средства в размер, с който хората обичайно не разполагат. В тези случаи основно се ползват ипотечен кредит, потребителски кредит и лизинг.
• Ремонт или подобрения на жилище: Най-често средствата се отпускат по линия на потребителските кредити и се използват за обновяване, разширяване или енергийна ефективност на дома.
• Финансиране на образование: Много хора ползват кредити, за да инвестират в своето образование или това на децата си. Студентските кредити и потребителските заеми помагат за покриване на разходите за обучението.
• Покриване на непредвидени разходи: Възникват при редица обстоятелства - здравословни проблеми, ремонт на автомобил, непосилни битови сметки и други. При липса на спестявания потребителите  най-често използват   т.нар. „бързи“ кредити. 
• Покупка на битова и друга техника: При нежелание или невъзможност за ползване на собствени средства, хората могат да ги купят на изплащане чрез т.нар. стоков кредит.
• Покриване на ежедневни разходи и покупки: Освен собствени средства има възможност за използване на кредит овърдрафт, обикновено предоставян по дебитни карти или кредитни карти, които се базират на т.нар. револвиращ кредит.
• Стартиране или разширяване на бизнес: Въпреки, че има кредити за малък и среден бизнес, които са отделна категория, някои хора избират да финансират собствения си бизнес чрез потребителски заеми, особено ако нямат достъп до специализирани бизнес кредити.

Кредитът може да е полезен инструмент за постигане на житейските ви цели при условие, че го ползвате разумно и с ясно разбиране за отговорностите, които поемате с него. Внимателното планиране, реалистичната оценка на способността за обслужване и разумното управление на разполагаемия доход са ключови за успешното използване на кредита.

 

Кои  институции могат да предоставят кредити?

Кредитната дейност в България е строго регулирана и изцяло съобразена с европейското законодателство. Право да я извършват имат институции, които отговарят на определени законови изисквания. У нас най-масово използвани са кредитните продукти и услуги, предлагани от банки и  финансови институции. Дейността им е регламентирана в Закона за кредитните институции (ЗКИ), Закона за потребителския кредит, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и други нормативни актове.

Банките, опериращи в България – учредени тук или действащи като клонове на чуждестранни банки – имат лиценз от Българската народна банка (БНБ). В случай, че дадена кредитна институция е лицензирана в държава от Европейското икономическо пространство, то тя може да извършва дейност като подаде в БНБ уведомление за свободно предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. При избор на кредитна институция е разумно да проверите дали е включена в регистъра Регистъра на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България на БНБ, особено ако не е сред популярните банки. Освен с кредитирането,  банките набират средства от вложители и предлагат широка гама платежни услуги и продукти. Дейността им е подчинена на строги законови изисквания, сред които за минимален капитал, управление на риска, ликвидност и други.

Финансовите  институции, които предоставят кредити (по смисъла на Закона за кредитните институции), имат разнообразен профил – дружества, предоставящи т.нар. „бързи кредити“, компании за финансов лизинг, микрофинансиращи организации. За да извършват дейност, те подлежат  на регистрация и вписване в Регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ на БНБ. На финансовите институции се оказва  контрол.

 

Регулация и надзор над банките

БНБ е органът, който регулира и надзирава дейността на банките, т.е. кредитните институции у нас. Това е една от нейните основни функции, с която се цели поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Чрез лицензионния режим централната банка контролира достъпа до банковата система и допуска единствено кредитни  институции, които отговарят на законовите изисквания и регулаторните стандарти. БНБ осъществява надзор над дейността на банките като проследява и анализира редица показатели – капиталова адекватност, капиталови буфери, качество на активите, ликвидност. Информация за банковата система и кредитните институции регулярно се оповестява на сайта на БНБ.

От 2020 г. по силата на тясното сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и БНБ в рамките на Единния надзорен механизъм, както и участието на България в банковия съюз на Европейския съюз, ЕЦБ също има правомощия по надзора върху кредитните институции у нас. С членството на България в еврозоната, тя ще продължи да бъде част от Банковия съюз на ЕС по силата на Регламента за Единния надзорен механизъм.

Друга институция, която има отношение към дейността на кредитните институции е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тя извършва контрол върху нелоялните търговски практики, отстраняване на неравноправни клаузи в общите условия на потребителските договори и продажбите от разстояние. Потребителите могат да подават жалби до КЗП по повод възникнал спор с банка или  финансова институция и да се възползват от възможността за извънсъдебно решаване на спорове чрез действащите към КЗП помирителни комисии. За повече информация вижте статиите от раздел "Защита на потребителите". 

 

Полезни връзки:

Българска народна банка

БНБ Регистър на финансовите институции

Комисия за защита на потребителите

Помирителни комисии към КЗП

Закон за кредитните институции

Закон за потребителския кредит

Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители