Доходите заемат централно място при управлението на личните финанси. Те могат да бъдат както в парична, така и в непарична форма. От тях зависи стандарта на живот на всеки човек. Те са определящи както за спестяванията и инвестициите, така и за поемането на дълг. От една страна, дългосрочното финансово планиране се базира на настоящия им размер, а от друга – на желания бъдещ.

Върху нивото на доходите влияят множество фактори. Някои от тях са даденост в живота на човек, а върху други може да се въздейства. Сред тези фактори попадат: универсални (меки) и технически (твърди) умения, образование и квалификация, професионален опит, регионални и секторни различия, икономическа и политическа среда и други. Част от хората започват живота си при по-благоприятни условия, тъй като вече разполагат с различни семейни активи (бизнес, недвижимо имущество и др.). Този старт обаче не е гаранция за техния финансов успех. Важно е човек да управлява своите доходи активно – да проявява предприемчивост, откривайки различни възможности да ги повишава. Това може да се случи както чрез поемането на риск, така и чрез влагането на много труд или проявяването на уникални качества и таланти.

Най-общо източниците на доходи се разглеждат като активни и пасивни. Активните са свързани с полагането на труд, а пасивните – не са. Това означава, че при активните се налага да влагате своето време в работа, т.е. да го разменяте срещу компенсация, която получавате.

 

Трудови възнаграждения

Основният източник на доходи за най-голямата част от хората са доходите от трудови възнаграждения. Трудовото възнаграждение представлява плащане от работодателя на служителя за предоставената работна сила. То се урежда в трудовия договор в съответствие с Кодекса на труда.  Състои се от два основни елемента – основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения.

Основната работна заплата се определя при нормална продължителност на работното време, пълна заетост през месеца и нормални условия на труд. При тези случаи тя не може да бъде по-ниска от размера на минималната работна заплата (МРЗ). При по-малко отработено време, тя може да се намали пропорционално спрямо размера на МРЗ.

Допълнителните трудови възнаграждения се дължат за придобит трудов стаж и професионален опит, за научна степен, за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официални празници, за времето, в което служителят е на разположение на работодателя, за постигнати резултати (премии или бонуси). В определени случаи в зависимост от условията на работа се полагат също средства за облекло и за защитни средства. Все по-честа практика става работодателят да предоставя различни социални придобивки – ваучери за храна, карта за градски транспорт, карта за спорт, допълнително здравно осигуряване, допълнително пенсионно осигуряване, служебен телефон, компютър или автомобил за лично ползване и т.н. Практически всяка от тези придобивки има определена стойност, която човек може да калкулира, за да оцени най-точно своето възнаграждение и да го сравни с такова при друг работодател.

Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

От формираното брутно трудово възнаграждение задължително се правят удръжки за осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица. По този начин се формира нетната заплата, която служителят получава в брой или по банков път. Удържането на осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице включва вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в частен фонд и здравното осигуряване. След като те бъдат удържани от брутното възнаграждение, върху оставащата сума се начислява и 10% данък. Всички удръжки се превеждат от работодателя към Националната агенция за приходите (НАП), които ги разпределя по предназначение. Обърнете внимание, че върху брутното възнаграждение, работодателят дължи осигуровки и за своя сметка.

Имайте предвид, че винаги когато става въпрос за нормативни актове, статистически данни и др. като минимална или средна работна заплата, се има предвид брутно възнаграждение. В трудовия договор, който сключвате, също се посочва брутната заплата. Нетната сума, която получавате, ще бъде по-ниска.

Ако човек получава доходи единствено от трудови правоотношения при един работодател, той не е длъжен да подава годишна данъчна декларация пред НАП.

 

Възнаграждения от извънтрудови правоотношения

Друг източник на доходи от труд са т.нар. извънтрудови правоотношения. Договорът при тях се сключва не по реда на Кодекса на труда, а на Закона за задълженията и договорите. Затова не се говори за работодател и служител, а за възложител и изпълнител. В практиката те са познати като граждански договори. При тях има множество особености. Те се отличават от трудовия договор, защото при тях няма работно място, работно време, подчиненост или конкретни повтарящи се задължения. Предметът им е извършване на конкретна работа или постигане на определен резултат за даден срок от време.

При гражданските договори обаче работникът няма почти никаква защита. Именно по тази причина някои работодатели ги предпочитат, като де факто прикриват трудови договори. Такава практика представлява нарушение на нормативната уредба и ощетява работещия. Освен това при гражданските договори се прилагат 25% разходи за дейността (нормативно признати разходи от 25%), т.е. полученото месечно възнаграждение се намалява с 25%, преди да бъдат начислени осигуровките и данъка. Лицата които полагат труд без трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, за ДЗПО (УПФ) ако са родени след 31.12.1959 г.) и за здравно осигуряване. За  тях не се дължат  осигуровки за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“ и „Трудова злополука и професионална болест“. Това е още една причина, поради която работещите по граждански договори са ощетени.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се осигуряват върху полученото месечното възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година, ако:

• са осигурени на друго основание върху полученото възнаграждение, независимо от размерът му
• не са осигурени на друго основание при условие, че възнаграждението е равно или над една минимална работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.

Ако месечното възнаграждението след приспадане на разходите за дейността е под размера на минималната работна заплата и в случай че изпълнителят не е осигурен на друго основание през съответния месец, не се дължат осигуровки.

Важно е също да се подчертае, че в поредността на доходите, върху които се внасят дължимите осигурителни вноски, на първо място стои трудовият/трудовите договори. Осигуровки върху гражданските договори ще се дължат единствено ако полученото възнаграждение по трудовия договор  не е достигнало  максималния месечен размер на осигурителния  доход.

Въпреки посочените недостатъци, гражданските договори се използват често и са добър източник на допълнителни доходи. В някои области те са много характерни – например в сферата на образованието, когато често се поемат малки допълнителни ангажименти.

Получаването на доходи по граждански договор поражда задължение за подаване на годишна данъчна декларация. По принцип данъкът се удържа и внася от възложителя, но през последното тримесечие на всяка година изпълнителят има право да поиска той да не бъде удържан, а да го внесе сам след подаване на данъчната си декларация. Доходите от граждански договори също така формират облагаем оборот за регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) като физическо лице.

 

Доходи на свободни професии и на земеделски стопани

Свободните професии са особен случай. Такива могат да бъдат например адвокати, одитори, преводачи, фотографи, архитекти, журналисти и др. При този тип заетост лицето е  самонаето и се счита за самоосигуряващо се лице. То само декларира и внася осигуровките и данъка върху доходите си. Също както при гражданските договори, свободните професии се възползват от разходи за дейността в размер на 25%, а при адвокатите – 40%. Те внасят осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ (ако са родени след 31.12.1959г.) и за здравно осигуряване и имат право да изберат своя режим на осигуряване за ДОО. То може да бъде само за фонд „Пенсии“ (както при гражданските договори) – при което няма да имат право на обезщетение за временна неработоспособност и майчинство. По свой избор могат да се осигуряват и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ . В този случай те ще имат право на обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, но нямат право на обезщетение за безработица. Доходите на свободните професии формират облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС като физическо лице.

При земеделските стопани има особености. Те могат да се облагат като еднолични търговци или като физически лица. Във втория случай те могат да ползват 60% нормативни разходи за доходи от непреработени продукти и 40% – за преработени. Поради спецификите се препоръчва справка в специализирани уебсайтове (напр. на НАП) и/или консултация със специалист.

 

При започване на дейност проверете актуалните размери на данъците върху различните видове доходи от труд в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Национална агенция за приходите

Кодекс на труда

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

Закон за задълженията и договорите

Закон за данък върху добавената стойност