Косвените данъци и основните преки данъци – корпоративният и данъкът върху доходите на физическите лица, постъпват в централния бюджет. Както предприемачите, така и потребителите внасят преки данъци и в местните общински бюджети. Те формират една част от приходите в местните бюджети, а другата част се явява трансфер от централния бюджет. Чрез местните данъци се реализира т.нар. фискална децентрализация. Колкото по-голям е делът на приходите от тях, толкова по-независима финансово е общината.

Местните данъци са регламентирани в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Таксите обаче не са данъци и са различни по своята същност, поради което са разгледани отделно (за повече информация виж статия „Други плащания към държавата“). Данъчните ставки на местните данъци се определят ежегодно от общинските съвети. Въпреки това, диапазонът, в който те могат да варират, се определя чрез установяването на долна и горна граница на национално ниво.

Събирането на местните данъци се извършва чрез местната общинска администрация. Те могат да бъдат платени в брой – на касите на администрацията, или по банкова сметка на общините. Много доставчици на платежни услуги като банки и платежни институции извличат автоматично задълженията и предлагат възможност за бързото им и лесно заплащане.

 

Данък върху недвижимите имоти

Данъкът върху недвижимите имоти е пряк имуществен данък. При него няма значение дали имотът се използва или не. За облагането на субектите решаващо е наличието на собственост, учредено вещно право на ползване или отдаването на имота на концесия. За разлика от разгледаните преки данъци, данъкът върху недвижимите имоти се плаща в годината, в която е дължим. Данъкът се плаща на две вноски – до 30 юни и до 31 октомври. За платилите до 30 април се прилага отстъпка от 5 на сто.

Данъкът върху недвижимите имоти се дължи от собственици и съсобственици на сгради и самостоятелни обекти в тях както и на урегулираните поземлени имоти извън населените места в България. Всеки от съсобствениците дължи данък, пропорционален на идеалните му части. Не се облагат земеделските земи и горите, с изключение на застроената площ и прилежащия терен към нея. Някои имоти под определена в ЗМДТ стойност на данъчната оценка също са освободени от данък. Има и редица други имоти, които са освободени от данък – за постигната енергийна ефективност, паметници на културата, галерии и др. За актуален списък на имотите, освободени от данък, е препоръчително да направите справка.

Размерът на данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчната ставка. Основата за облагане е данъчната оценка на имота, която се определя в съответствие със ЗМДТ, а за нежилищните имоти на предприятията – отчетната стойност. Данъчната ставка е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда.

Предвидено е и данъчно облекчение за основно жилище. То се отнася за имот, който служи за жилищните нужди на човека през преобладаващата част от годината. Облекчението се използва само за един имот, като е необходимо да се декларира кой е той. Дори човек да притежава само един имот, е необходимо да го декларира като основно жилище, за да се възползва от облекчението. Намалението е в размер на 50 на сто. Ако лицето е с намалена работоспособност над 50 на сто, намаление е в размер на 75 на сто.

 

Данък върху превозните средства

Данъкът върху превозните средства е пряк имуществен данък. При него няма значение дали превозното средство се използва, или не. За облагането е достатъчно превозното средство да е регистрирано. Данъкът се заплаща в годината, за която е дължим, на две вноски – до 30 юни и до 31 октомври. За платилите до 30 април се прилага отстъпка от 5 на сто.

Облагат се широк кръг от превозни средства – сухопътни, водни и въздушни. Сред тях попадат: леки и товарни автомобили, влекачи, автобуси, мотоциклети, автокранове, трактори, джетове, яхти, скутери, балони и планери и др.

Данъкът зависи от вида на превозното средство. В най-общия случай – на леки и товарни автомобили, има два компонента – имуществен и екологичен. При имуществения се взема предвид мощността на двигателя и година на производство на автомобила. Екологичният компонент зависи от екологичната категория.

Предвидени са редица освободени от облагане превозни средства. За актуален списък е препоръчително да направите справка. По-важните от тях са: дерегистрирани превозни средства, електрически автомобили (без хибридните) и други електрически превозни средства, леки автомобили на лица с намалена работоспособност над 50 на сто (при определени изисквания) и др. Данъчни облекчения са предвидени за някои автобуси, мотопеди и мотоциклети.

 

Данък при възмездно придобиване на имущество

Освен притежаването на недвижим имот и на превозно средство, в ЗМДТ е регламентиран и данък при възмездно придобиване на имущество. Данъкът се дължи при нотариалното прехвърляне на собствеността. Той се внася от нотариуса. Обърнете внимание, че не цялата сума, която заплащате на нотариуса, представлява неговата такса. Когато планирате покупка на превозно средство или на недвижим имот, задължително калкулирайте предварително колко ще струва прехвърлянето на собствеността – продажната цена ведно с нотариалните такси и дължимия данък.

При възмездното придобиване на имущество данъчната ставка е в размер от 0,1 до 3 на сто от оценката на имуществото към момента на прехвърлянето. При недвижимите имоти данъчната основа е уговорената цена, а при превозните средства – застрахователната стойност.

 

Данък върху даренията

Както възмездното, така и безвъзмездното придобиване на имущество се облага да данък. С данъка върху даренията се облагат получателите на имущества, освен когато те са съпрузи и роднини по права линия. В зависимост от вида на имуществото се определя различна данъчна оценка. При недвижими имоти това е данъчната оценка, при чуждестранна валута и благородни метали – по централния курс на Българската народна банка, при превозни средства – по застрахователна стойност, а при ценните книжа – по пазарна стойност.

Данъчната ставка е регламентирана в ЗМДТ, като е различна и зависи от връзката между лицата. При дарение между братя и сестри, тя е от 0,4 до 0,8 на сто. При други лица – от 3,3 до 6,6 на сто.

 

Данък върху наследство

Наследените имущества се облагат с данък върху наследство, регламентиран в ЗМДТ. Задължени лица са наследниците по закон, наследниците по завещание и заветниците (които получават конкретно единично имущество). Следва да се има предвид, че наследственото имущество включва не само вещи, но и други права, вземания, както и задължения.

Данъчната основа се определя по-сложно, тъй като тя е различна в зависимост от естеството на наследството. Недвижимите имоти например се облагат по данъчна оценка, превозните средства – по застрахователна стойност, валута и благородни метали – по курса на БНБ и т.н. Прилагат се и разпоредбите на Закона за наследството, като се формират наследствени дялове.

Данъчната ставка също е различна в зависимост от връзката, която наследниците са имали. Съпруг и наследници по права линия не заплащат данък.  Данъкът, който заплащат братя и сестри и техните деца, както и всички останали наследници се определя в зависимост и от размера на наследствения дял. Определени имущества са освободени от облагане – покъщнина, неполучени пенсии, библиотеки и музикални инструменти, дребен земеделски инвентар и др.

При изчисляването на дължимия данък също така се приспадат задълженията на наследодателя, разноски за погребение до определена в ЗМДТ сума, както и имущество, което е било вече наследено от наследодателя през последните 3 години.

 

Други местни данъци

Съществуват и други местни данъци, които са по-специфични. Такъв е например патентният данък. Той се дължи от физически лица и еднолични търговци, които имат дребен бизнес или са занаятчии, извършващи определени дейности: търговия в площ до 100 кв. м., настаняване при не повече от 20 стаи, ресторанти, занаятчийски услуги (дърводелски, шивашки, обущарски, фризьорски, машинописни, козметични, часовникарски, тапицерски, авторемонтни, стъкларски), игри с развлекателен или атрактивен характер, платени паркинги, обучение на водачи на МПС, продажби на вестници и списания, заложни къщи и др.

В ЗМДТ също е регламентиран и туристическият данък, който се дължи при нощувки в хотели и къщи за гости. Размерът му се определя от съответния общински съвет и варира съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма. Той се заплаща от нощуващия, а се внася от собственика на мястото за настаняване.

Налага се също местен данък и върху таксиметровия превоз на пътници. Размерът му се определя от общинския съвет в определените от ЗМДТ граници. Данъкът се дължи само от превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община. За определяне на данъка данъчно задълженото лице подава до общината декларация по образец.

При необходимост, проверете актуалността на размера на данъците в съответните нормативни документи.

 

Полезни връзки:

Местни данъци и такси – страница на НАП

Данък при придобиване на имущества по възмезден начин – страница на Министерство на финансите

Данък върху дарения – страница на НАП

Данък върху наследство – страница на НАП

Туристически данък – страница на Министерство на финансите

Данък върху таксиметровия превоз на пътници – страница на НАП

Закон за местните данъци и такси

Закон за наследството

Закон за туризма